Представянето пред обществеността какво археолозите като обществена професия сме свършили през тази година е важно, защото освен националните финансирания от държавния бюджет през Министерство на културата (МК) вече от много години се отпускат средства и от общините, каза в началото на пресконференцията доц. д-р Димитров.
Кастра Мартис е третия най-голям античен център след Рациария и Бонония от системата на лимеса на Римската империя в Северозападна България. Крепостта се намира в идеалния център на настоящия град Кула и е проучвана от Йорданка Атанасова от Регионалния исторически музей (РИМ) във Видин през 1972 г. След 50 години община Кула е отделила средства, за да продължи проучването, уточни доц. д-р Димитров. Катра Мартис се състои от две крепости като по-малката - квадрибурга, е почти напълно изследвана. По-голямата - кастела, се намира под съвременните сгради като неговата площ от около 12 дка не е изследвана. Целта на тазгодишните разкопки е била да се изследва вътрешността на кастела, да се установи неговата хронология и стратиграфия. Направени са четири пълни сондажа, които са показали, че под Кастра Мартис има по-ранно селище – от I, II и III век. Намерени са керамика и културни пластове, които датират от началото на Римската империя. Кастела е изграден през IV век и функционира до средата на V век. Не са открити никакви доказателства за продължаване на живота в тази крепост след хунските нашествия, разказа доц. д-р Димитров.
Антична Бонония е римската крепост Бонония, която се намира под квартал „Калето“ в центъра на съвременния град Видин. През 2023 година са осъществени най-сериозните и най-продължителните разкопки в цялата история на проучването на този обект. Община Видин е отпуснала 60 000 лв, а одобрения проект на МК е финансиран с 46 500 лв. Благодарение на това финансиране археолозите са работили почти четири месеца през това лято. Напълно е завършено проучването на зоната на кула № 10, която е открита преди две години, почти цялата западна част на крепостната стена и пластовете от средновековната и османската история на Видин. Антична Бонония е най-сложния археологически обект във Видинско, защото има натрупана история от 20 века. След достигането на стерилния слой напластяванията там са почти шест метра. Стратиграфията показва над 20 отделни културни пласта – от Ранно римската епоха до наши дни. В РИМ – Видин само тази година са постъпили около 1 200 находки – голяма част са монети, но и всякакви други предмети на бита от Античността, Средновековието и Османския период. Зад крепостната стена са установени и проучени четири землянки от времето на Първото българско царство, които са първия изследван обект от този период във Видинско. В кула № 10 е открито още едно вкопано жилище от времето на Видинския цар Йоан Срацимир, където са намерени и много негови монети. След изследване на нумизматичния материал от проф. Константин Дочев отново възниква идеята, че е възможно Видинското царство да не престава да съществува през 1396 година, а да е останало да съществува още няколко години след края на XIV век, уточни доц. д-р Димитров.
По неговите думи след проучванията в продължение на няколко години напълно оправдано следва решението на въпроса относно реставрацията, социализацията и експонирането на тази част на Антична Бонония.
Финансирането от 59 500 лв. от МК е било достатъчно за работа в археологическия обект Рациария в рамките на един месец. През този сезон е продължило проучването на римските императорски терми, които са най-големите в цяла България и покриват площ от девет декара. Завършено е проучването на двете най-източни помещения на термите. Това е вероятната съблекалня. Достигнато е нивото на пода, който е изпълнен стабилно с каменни блокове, слепени с хоросан, и постлано с тухлени плочи. Голяма част от тях са унищожени през Късната античност, когато банята е била преобразувана в раннохристиянска църква. Дебелината на стените е три метра, дълбочинната на достигнатия културен пласт е 4,50 м. Предстои в южна посока да бъдат разкрити басейните за студена, топла и гореща вода. Близо две седмици са извършвани и необходимите консервационни мерки, за да се запазят разкритите конструкции. Необходимо е обаче заедно с община Димово да се разработи проект за временна консервация в по-сериозни мащаби, допълни доц. д-р Димитров.
В пресконференцията със свои въпроси участваха и ученици от Гимназията с преподаване на чужди езици „Йордан Радичков“ във Видин, водени от преподавателя Валентина Александрова.
Пълният запис на пресконференцията може да се гледа тук.