Лекцията е организирана в рамките на Академичния семинар на институцията, представящ ежегодно пред българската академична общност и широката общественост най-нови постижения в областта на археологията, нумизматиката, епиграфиката и интердисциплинарните изследвания, уточняват от екипа.
По думите на организаторите в тази лекция ще погледнем по нов начин към група керамични предмети, открити в емпорион Пистирос – селище, разположено на р. Марица, на пресечната точка между Диагоналния път и планинските маршрути през Родопите към Егейското крайбрежие.
„Първоначално интерпретирани като духала или „сопла“, триподите дълго време са били използвани като доказателство, че Пистирос е бил важен металургичен център, особено през ранната елинистическа епоха. Големият брой готварски триподи, открити в елински апойкии в Северното Причерноморие, Магна Греция, Тасос, както и Аполония Понтика, от класическата епоха, категорично показва, че тези предмети нямат нищо общо с металургията, а всъщност представляват подвижни подпори за съдове за готвене на огън, наричани от древните гърци хютроподи или ласана“, разказват от екипа.
Те отбелязват, че липсата им в други селищни центрове във вътрешна Тракия, населявани от различните племена на траките говори, че готварските триподи са следа от традиционни за древногръцката кухня кулинарни практики. „Тяхната интерпретация като готварски принадлежности е още един силен археологически аргумент за да твърдим, че Пистирос е бил селище със смесено население (елини и траки), основано и съществувало преди военните кампании на Филип II през 342-340 г. пр. Хр.“, посочват още от НАИМ-БАН.
Доц. д-р Емил Нанков е ръководител на секция „Тракийска Археология“ и заместник директор на НАИМ-БАН. Той е възпитаник на Софийски Университет „Св. Климент Охридски и Университет Корнел в САЩ, специализант в Американска Школа по Класически науки в Атина, Американска Академия в Рим, Свободния университет в Берлин, Изследователския институт „Гети“, САЩ, съръководител на археологическите проучвания на емпорион Пистирос.
/ВСР