Най-важното от тези неща е, че тя е една от ключовите фигури на междукултурната комуникация на България и Франция. Първо трябва да кажем, че в тази книга Мария е автор и главен герой – едновременно в тези две персонификации присъства в тази книга, отбеляза доц. Лозанов. Той използва понятието на Михаил Бахтин „хронотоп“. Доц. Лозанов уточни, че това понятие е пространство-време. Такова пространство време, което оформя героя и форматира личността му. Мария в този смисъл почва да се създава като личност в хронотопа на град Елена.
Главният редактор на сп. ЛИК уточни, че хронотопът на малкия град се състои в това, че мечтаеш да го напуснеш. Обаче Елена е представен по особен начин от Мария Конакчиева. Тя наистина мечтае да го напусне, Елена дава и инструментите, с които го напуснеш. Създава тази културна среда и привилегията и възможността оттам нататък да продължи другаде.
По думите му Мария Конакчиева е френска във всяко едно отношение– от вида й, от франкофонската й принадлежност, от професионалните й занимания. „Тя започва да учи френски и да мечтае на френски“ каза още доц. Лозанов.
„В този живот ние сме продукт на нещо, деца на някого. Но това не стига. С времето трябва да имаш желание да станеш ти самия, да се въплъщаваш в нещо. Аз не съм искала да стана актриса, обичаше ме екранът. Актрисата беше блян, но не мой“, каза Мария Конакчиева.
Дойде ден, в който аз реших, че животът е много кратък, за да продължа да трупам житейски опит и да напиша нещо, което да остави следа не за мен, а за епохата. Просто исках да покажа, че преди нас е имало много велики хора, хора с много големи качества, обясни авторката.
Исках с тази книга да изкажа любовта си към живота и шанса, който ми е дал, за да се изградя като личност, да срещна хора на високо ниво като личности, като пример. От всекиго учех по нещо. Не съм аз човекът, който е направил света, светът ме е направил. Просто живях в интересно време, отбеляза още Конакчиева.
„С времето се научих да съм по-скромна, не съм сребролюбива. Винаги изкуството е било над всичко“, каза още тя и допълни, че животът е странен. „Може да бъде и прекрасен, и убиващ. Но да не забравяме, че животът е един и трябва да го обичаме“, посочи Конакчиева.
Празниците на изкуствата „Аполония“ се провеждат от 1984 г. Организатор е Фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Ежегодно сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на различните видове изкуства. Тази година в програмата са включени над 70 събития от областта на музиката, театъра, литературата, киното и изобразителното изкуство.