Доц. Георги Лозанов: В България, до голяма степен, крепим своята културна идентичност върху миналото си

В България, а и на Балканите, ние, до голяма степен, крепим своята културна идентичност върху миналото си, а именно – върху наследството си, каза доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание ЛИК на представянето на новия брой в сградата на Националния археологически институт с музей при БАН в София.
„Това усещане за нашето богато минало, за нашата история, на която ние сме наследници, ни дава самочувствие и ни прави значими в собствените ни очи и в очите на другите. Затова ние, чрез този износ на културното наследство, край другото, искаме да покажем на останалите народи собствената си национална роля и значимост“, добави той.
Дълъг разговор е доколко миналото е автентичната форма на изграждане на съвременна културна идентичност – за Балканите това е много характерно, смята доц. Лозанов. По думите му това минало не ни е дадено само по себе си: „Това минало страшно много зависи от това какви сме днес, какво можем да направим с него днес, по какъв начин можем да го разкажем, дали въобще сме в състояние да го разкажем, по какъв начин може да съотнесем към голямото културно богатство по нашите земи. Това е възможността на нашата културна идентичност да бъде връщана в част от собственото си наследство. С други думи, какво наследство имаме, проличава, макар и задочно от този брой на списание ЛИК".
Според доц. Лозанов това наследство е проекция: „То е функция на собствения ни съвременен талант да мислим и да разказваме миналото си. Това е голямото откритие на този брой и то не е поставено като редакционно, а е станало от текст в текст, от вътрешния разговор, който тече между тези текстове, и най-вече в едно послание, което и аз съм се опитал да отправя в моето въведение в списанието. Това е послание към институциите“.
„Съхраняването и представянето на културното наследство, именно щадейки собственото си самопреживяване и идентичност, трябва да бъде национална стратегия. Трябва да бъде някакъв начин, по който ние организирано и през институционално усилие, мислим собствената си история и собствената си културата роля. В това отношение са много от критиките и очакванията на много от авторите в броя“, посочва главният редактор на ЛИК.
„Ние имаме история, но тази история много зависи от това дали институциите могат да я съхранят и да разкажат така, че да остане в паметта на съвременниците“, каза още доц. Георги Лозанов.
Отговорният редактор на броя, Яница Христова, припомни за три археологически изложби, пътували по света. През 1963 г. „Съкровища на българските музеи“ гостува в Париж и опашки от желаещи се извиват в продължение на две улици пред галерията. Френският министър на културата тогава определя изложбата като най-добрата за сезона. През 1981 г. българска изложба гостува в Делхи и е посетена от Индира Ганди, която е впечатлена от видяното. През 1982 г. в Япония, тамошен учен изтъква, че изложбата показва, че корените на  най-древните цивилизации са именно от България.
/ДД