Книгата описва историите на мъже, жени и деца, които, водейки нормален живот, са били принудени да преминат през една много кръстна съдба. А тя е била толкова тежка и тягостна на моменти, че те не са намирали сила дори да я разкажат на най-близките си, отбеляза доц. Иванов. Книгата се опитва да опише трите кръга на ада, през които т. нар. „бивши хора” са били принудени да преминат – на физическите и имуществените репресии и на дискриминациите, допълни той.
Наред с класовия подбор сред „бившите хора” попадат всякакви хора с обикновена съдба, а не само капиталисти, фашисти, банкери, индустриалци. Те обаче имат нещастието да съжителстват със завистливи съседи, да имат имуществени спорове с роднини, който се възползват от мътилката след 9 септември 1944 г. и заграбват жилищата им, обвинявайки ги в най-невероятни престъпления, обясни историкът.
По думите му целта на книгата е да се запази споменът за тези хора, които досега не са били дори „бележка под линия”, а всъщност става въпрос за цвета на българската нация. В продължение на 45 години те бяха осъдени на едно обяснимо мълчание и после 35 години – на едно оглушително мълчание и неуважение, отбеляза доц. Мартин Иванов.