Науката е може би най-устойчивият начин, по който човек може да направи дълготрайна промяна за света. Това заяви в Студио „Аз-буки“ доц. Радослав Александров от Института по молекулярна биология към Българската академия на науките.
Той допълва, че ако човек има любопитство и желание да разбере как работят нещата – в клетката, във Вселената, в компютъра или в един чип, науката е изключително стойностно занимание.
По думите му науката в световен мащаб се движи от докторанти и постдокторанти – младите изследователи. „В много научни институции в България именно тази основа на пирамидата липсва. Проектите често се печелят от утвърдени учени, но експериментите и всекидневната научна работа се движат от младите хора. Затова е много важно да има повече млади изследователи“, подчертава ученият.
Според доц. Александров парите са средство – за привличане на хора, за апаратура, за инфраструктура. „Най-важният ресурс остава човешкият капитал“, категоричен е той.
През 2024 г. печели престижен международен грант на Swiss National Science Foundation по програмата PROMYS, който му дава възможност да създаде собствена изследователска група в България. „Проектът е петгодишен, което е много важно. Повечето класически проекти в България са с двугодишен хоризонт, а в молекулярната биология това често е недостатъчно за сериозна и перспективна тема. Стойността на проекта е 625 000 швейцарски франка. В него сме заложили амбициозни цели и вярвам, че с темпото, с което работим, ще успеем не само да ги постигнем, но и да ги надградим“, посочва доц. Александров.
С екипа му искат да разберат по-добре динамиката на механизмите за поправка на ДНК в живи клетки. Първата им цел е да изследват как белтъците, които участват в поправката, се натрупват, напускат и отново се връщат в увредения участък. „Това се нарича скорост на обмяна и е пряко свързано с функцията на тези белтъци“, уточнява ученият.
Втората цел е да разберат как са организирани пространствено местата на поправка в ядрото на клетката. Те са реално видими под микроскоп.
Третата цел е да изследват три класа лекарства, които се намират в клинични или предклинични етапи на проучване и влияят върху ключови участници в процеса на ДНК поправка. „Целта е да разберем по-добре техния молекулен механизъм на действие, за да могат един ден да се прилагат по-рационално при пациенти с онкологични заболявания“, обяснява проф. Александров.
Той е оптимист, че сме все по-близо до ефективно лечение на рака. „Раковите заболявания са много различни. Говорим за стотици, дори над хиляда различни заболявания. Затова бъдещето е в персонализираната терапия“, категоричен е ученият.
(Информацията е публикувана без редакторска намеса и на основание договор за партньорство между Българската телеграфна агенция и Националното издателство „Аз-буки“)/МЕ/