Държавен архив – Кюстендил ще отбележи професионалния си празник с изложбата „Съкровищата на държавните архиви“

Държавен архив – Кюстендил ще отбележи професионалния си празник с изложба – „Съкровищата на държавните архиви“, каза за БТА директора Албена Георгиева. Изложбата ще бъде открита на 10 октомври (петък) в залата на Възрожденското училище в Кюстендил.
В изложбата ще бъдат представени пана с едни от най-ценните документи на всеки архив в страната, допълни Георгиева. По думите ѝ от фонда на Държавен архив Кюстендил ще бъдат представени снимка на Гоце Делчев с личен автограф и протокол от заседание на Градски общински съвет Кюстендил, с който е одобрено сключването на контракт и приемане на Лубор Байер за градски архитект. Също така ще бъде изложена снимка на депутацията от Кюстендилски окръг, която е присъствала на първото изложение в Пловдив през 1892 г., както и снимка на Владимир Димитров-Майстора с мъже от с. Шишковци и снимка на първия военен комендант на Кюстендил генерал-лейтенант Николай Савойски.
Документи, който касаят Кюстендил могат да бъдат видени и в таблата на архиви от други области. „В таблото на Държавен архив Враца има показани листове от дневник на групите на ВМРО, които влизат в Македония през кюстендилския пограничен пункт“ посочи Георгиева.
Изложбата на Държавна агенция „Архиви“ „Съкровищата на държавните архиви" е създадена през 2021 г. и е посветена на седемдесетата годишнина от създаването и институционализирането на българските държавни архиви в единна система, чиято основна и неизменна във времето задача е съхраняването на националното документално наследство на България, посочват организаторите от Държавна агенция „Архиви“.
Целта на експозицията е да представи най-емблематичната част от уникалните и особено ценни документи, които се съхраняват в системата на държавните архиви, а таблата в експозицията отразяват едни от най-впечатляващите архивни материали, съхранявани в системата на Държавна агенция „Архиви". Сред най-открояващите се са Попгладичовият препис на „История славянобългарска" от 1809 г., снимки и писма на Васил Левски и Стефан Стамболов, Дневникът на Ботевата чета, воден от Йордан Кършовски, решението на Първото велико народно събрание за избиране на Александър Батенберг за княз на България, Търновската конституция на Княжество България, приета на 16 април 1879 г., нейните изменения от 1893 г. и 1911 г. (Сребърната конституция), както и тази от 12 юли 1991 г., Държавният печат от 1879 г., Манифестът за провъзгласяване на независимостта на България, писмо от Гоце Делчев до неговия съратник Никола Александров от Враца, Цетинският псалтир от 1495 г., фермани за строежи на храмове, семейни книги и църковни регистри, множество уникални и интересни фотографии и стари богословски текстове.