Държавният архив в Кърджали ще отбележи с изложба 65-годишния си юбилей

С откриване на изложбата „Източните Родопи през фотообектива“ Държавен архив – Кърджали ще отбележи 65 г. от своето създаване и професионалния празник на българските архивисти - 10 октомври, каза за БТА ръководителят на териториалната структура Гергана Димитрова.
Експозицията представя моменти от развитието на различни сфери на обществения живот, изграждането и преобразяването на селищата от Източните Родопи. Използвани в нея са снимки основно от масива на архива в Кърджали, но има фотодокументи и от архива в Смолян. 
Гергана Димитрова припомни, че началото на институцията е поставено на 10 февруари 1960 г., в резултат на административно териториалната реформа в страната през 1959 г., когато се създава новият окръг Кърджали. Той е част от мрежата териториални структури на Държавна агенция „Архиви“. А Държавната агенция е създадена с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г., като Архивно управление към Министерството на вътрешните работи.
„Първите години от създаването на институцията в Кърджали са били предимно свързани с разрешаване на организационни въпроси по уреждане и структуриране на службата, по издирване, информиране, обучението на служителите работещи в държавни и общински учреждения, организации и предприятия с основните нормативни документи регламентиращи опазването, съхранението, обработването и значението на създаваните в тях документи“, коментира Димитрова. 
Тя разказа, че първите постъпления на архивни фондове, изразяващи се в 45 фонда с 3135 архивни единици, са предадени от Държавен архив – Хасково. През годините в Държавен архив – Кърджали постъпват на съхранение документи от различни държавни учреждения и обществени организации, на културни институции, здравни и лечебни заведения, промишлени предприятия, училища и читалища. Днес архивът разполага с 3289 архивни фонда, от които 3216 учрежденски и 73 лични и общ брой 115 644 архивни единици, 604 частични постъпления и 1316 спомена. Застрахователният фонд се състои от 82 449 кадъра негатив. 
Сред съхраняваното в архива в Кърджали е фондовият масив на Окръжен комитет на Българска комунистическа партия, приет през 1994 г. и възлизащ на 1665 фонда с 31 375 архивни единици, 518 спомена,  284 частични постъпления, 934 снимки и албуми.
„Особен интерес предизвикват приетите през 2000 г. документи на закрития клон на "Българска фотография" АД – Кърджали, които са постъпили в необработен вид и в обем от 17 линейни метра“, каза още Гергана Димитрова. И допълни, че в резултат на извършената вътрешна обработка са обособени 6641 архивни единици със снимки, албуми и негативи, запечатали различни моменти от развитието на Източните Родопи в периода 1954-1992 г. 
Тя обясни, че друга основна функция на архива, освен съхранението на документи, е предоставянето на информация на обществеността и използването на архивни документи в читалнята. Отчете тенденция на значително увеличение  на посещенията потребителите на архивна информация, сред които и немалко ученици.
„Само за тази година има над 130 посещения в читалнята на архива, подадените заявление на място и по кореспондентски път са над 100. Използваните в читалнята архивни единици са 1850 броя. Запитванията и искането на информация по различни теми са ежедневни в дейността на архива“, отчете Гергана Димитрова.
По думите й с навлизането на новите технологии се работи усилено и по дигитализацията на фонда, като приоритетно се сканират най-старите, най-уникални, а също така и най-използваните документи. До момента Държавен архив – Кърджали е дигитализирал изцяло протоколите на Община Кърджали за периода 1915-1950 г., на Община Момчилград за периода 1914-1945 г., като работата продължава с дигитализацията на документите от следващия период. 
Дигитализирани са документи за колекциите „Войните на България 1878-1945 г.“, „Еврейската общност в България“, „Промяната 1989 г. Преди и след“, „Съветската окупация 1944-1947 г.“, Артархив, архивна фотоколекция.
„В ерата на дигиталните технологии и навлизането на изкуствения интелект във всички сфери от дейността на човечеството, опазването и съхранението на документалното богатство и паметта на нашите предци е от съществено значение за развитието на бъдещите поколения“, заключи Гергана Димитрова.