Събитието е посветено на българо-френския художник – модернист, важна фигура в европейското изкуство. Експозицията представя ранни картини на Папазов от 20-те години на миналия век, както и от по-късните му години във Франция. Селекцията проследява визуалната и тематична еволюция в изкуството на художника – от експериментите със сюрреалистичната форма до по-абстрактни и философски наситени композиции, посочват от екипа.
Всички творби са част от частната колекция на Георги Василев – колекционер и меценат, който от години популяризира творчеството на Папазов в България и чужбина с мисията да върне името му сред големите в европейския модернизъм.
Организаторите на събитието отбелязват, че в „Жорж Папазов. Завръщане у дома“ ще бъдат включени и няколко произведения на Марсел Дюшан, Ман Рей, Жул Паскин и Андре Дерен – автори, с които Папазов споделя време, среда и артистичен кръг в Париж през 20-те и 30-те години на ХХ век. Те допълват контекста и разкриват връзките на Папазов с водещите фигури на художествения авангард между двете световни войни.
По думите на куратора експозицията в Париж идва в момент на засилен международен интерес към творчеството на Жорж Папазов. През 2024 г. Центърът „Жорж Помпиду“ в Париж прие в колекцията си неговата картина „Мечтание“ (1925) – дарение от Георги Василев – и я включи в постоянната си експозиция, редом до творби на Дали, Танги, Де Кирико и Магрит. През 2025 г. негова самостоятелна изложба бе представена в Националния музей за модерно изкуство в Загреб, а през 2022 г. Националната галерия в София организира голяма ретроспектива на художника под заглавие „Жорж Папазов – Осветителят“. В началото на 2025 г. паметна плоча бе поставена и на последната му къща в град Ванс, Южна Франция, по инициатива на няколко български артисти и с подкрепата на Българския културен институт.
Жорж Папазов (1894–1972) е роден в Ямбол. Напуска България млад и следващите 10 години живее в Прага, Виена, Мюнхен и Берлин. В този период намира своето призвание, учи се от най-прогресивните художници и и преживява непосредствено пулса на европейската авангардна сцена. Папазов има съдбата на редица големи художници, които в началото на ХХ век са привлечени от артистичната харизма и неудържимия интелектуален устрем на Париж.
Пристига във френската столица на 1 януари 1924 г., там бързо се налага на художествената сцена, работи с известни галеристи и дилъри, а статии за него пишат най-нашумелите критици на времето. Участва в изложби в Париж, Милано, Прага, Чикаго, София и други градове. Талантът му е подкрепен от колекционери и меценати.
През 1926 г. е поканен да участва в Международната изложба на модерното изкуство в Бруклинския музей, Ню Йорк. Папазов публикува и литературни текстове – сред тях книга, посветена на Жул Паскин, автобиография, сборници с есета за изкуството и романи.
През 1960 г. се установява във Ванс, Южна Франция, където прекарва последните 12 години от живота си. За него критикът Едуар Жагер пише, че е „един от предшествениците на това, което наричаме абстрактен сюрреализъм“, а Жан-Пол Креспел го нарича „сюрреалист преди сюрреализма“. Макар да живее и твори във Франция, където намира призвание и се реализира като артист, Папазов никога не прекъсва връзката си с България, където се завръща неколкократно с изложби и лекции. Днес негови творби се намират в музеи и частни колекции по целия свят.
/ВСР