Двадесет и пет години след излизането на албума Britney нови песни на Бритни Спиърс представят поп иконата в повратен момент в кариерата й, предаде Асошиейтед прес.
През 2001 г. Бритни Спиърс се намира на кръстопът - и не само защото скоро на екран предстои да излезе филмът "Кръстопътища" (Crossroads), който бележи актьорския й дебют.
По това време Спиърс е едва на 19 години и е една от най-известните личности на планетата, възхвалявана като най-голямата мечта на тийнейджърите от легиони от фенове по целия свят, както и от жадната за сензации индустрия на знаменитостите.
През същата година тя участва в шоуто на полувремето на "Супербоул" и променя завинаги модните тенденции - първо с появата си заедно с приятеля си Джъстин Тимбърлейк в съчетани дънкови тоалети на церемонията за Американските музикални награди, а след това - с питон албинос около врата си по време на изпълнението си на видеомузикалните награди на MTV.
Бритни Спиърс навлиза в зрелостта с пълна сила, след като се радва на стремителна кариера с първите си два албума - Baby One More Time от 1999 г. и Oops!...I Did It Again от 2000 г. Третият й албум, Britney, излиза точно преди 20-ия й рожден ден и бележи повратен момент.
Днес Legacy Recordings пуска Britney (25th Anniversary Edition) - разширена преиздадена версия на нейния знаков албум, който постигна четирикратно платинен статут за по-малко от два месеца. Колекцията включва два ремикса и пет неиздавани досега песни от онова време. Това е първата нова (или може би стара?) музика, откакто Бритни Спиърс обяви, че "никога няма да се върне в музикалната индустрия" в публикация в Инстаграм от 2024 г.
Преиздадената версия на албума е повод за размисъл относно оригинала Britney и за уникалното място, което Спиърс заема в представите на популярната култура - особено след новините от последните няколко години.
През 2021 г. тя беше освободена от съдебно попечителство, което контролираше живота и парите й в продължение на почти 14 години. През февруари беше обявено, че Спиърс е продала правата върху музикалния си каталог на "Праймъри уейв" (Primary Wave) за неупомената сума.
Албумът започва с декларация, изречена на глас. Още през 2001 г. това се счита за провокация - както често се случва, когато една млада жена отстоява собственото си право на избор.
"Знам, че може би съм млада", пее предизвикателно Спиърс на фона на накъсан ритъм енд блус бийт, дело на The Neptunes - награждаваното дуо в състав Фарел Уилямс и Чад Хюго. "Но и аз имам чувства", продължава тя.
Текстът е част от сингъла I'm A Slave 4 U, с който Бритни Спиърс дава ясно да се разбере, че е заменила "бъбългъм" попа от предишните си записи с нещо категорично по-зряло.
Това важи и за песните от албума, написани и продуцирани от предишните й сътрудници Макс Мартин и Рами Якуб - парчета като Bombastic Love все още блестят, но с новооткрита острота.
Ако за албума Britney певицата е черпила вдъхновение от пътя на поп звездите от тийнейджърска към зряла възраст, прокаран от нейни предшественици като Мадона и Джанет Джаксън, го е направила, запазвайки рейтинга PG-13 (неподходящо съдържание за деца под 13 години).
В албума изпълнителката намеква за развита чувственост като средство за изразяване на самоопределянето, но остава достъпна и приятна за по-младата си публика. С други думи, тя върви по тънката граница: "Не съм момиче, още не съм и жена", пее Бритни.
В същото време албумът е изпълнен с декларации за независимост - сексуална и не само. "Поздравете момичето, което съм", кани тя в Overprotected. "Сега живея за себе си", продължава тя в Lonely. "Тя е тази, която има контрол", пее Спиърс в Boys.
Усещането за саморефлексия е подсилено от факта, че албумът носи името на изпълнителката, както и от това, че Бритни Спиърс е съавтор на пет от песните в оригиналния албум - Lonely, Anticipating, Let Me Be, That's Where You Take Me и Cinderella.
Първото от петте архивни парчета е She'll Never Be Me - песен, създадена в съавторство с тогавашния й приятел Джъстин Тимбърлейк, който също така изпълнява беквокали.
Новото издание се появява, след като Бритни Спиърс разказа за връзката им в мемоарите си от 2023 г., споделяйки дълбоко лични подробности за бременност, аборт и болезнена раздяла.
Същото може да се каже и за останалите парчета - от Am I A Sinner през Right Now (Taste the Victory) и When I Say So до необичайно дългата My Big Secret, в която Спиърс демонстрира най-силното си вокално изпълнение в целия албум.
От тематична гледна точка много от тези парчета могат да бъдат тълкувани като отговор на обсесията на жълтата преса по отношение на девствеността на Бритни Спиърс по времето, когато излиза албумът. "Не искам да те заблуждавам", пее тя в When I Say So. "Ще получиш нещо, когато аз кажа".
В песента Am I A Sinner намира отражение медийната несправедливост - или някоя нездрава връзка: "Кажи ми, грешница ли съм? Кажи ми, греша ли? Нещо не е наред с картината. Това не е по моя вина.", пее Спиърс.
Откакто излезе биографията й "Жената в мен", която стана бестселър и в която певицата подробно описва детството си, издигането си до славата, браковете, майчинството и попечителството, феновете се опитват да преосмислят начина, по който Бритни Спиърс е била представяна в началото на кариерата си.
Тези песни несъмнено ще подтикнат към по-задълбочено проучване. Други обаче може да подходят по-просто - през розовите очила на леката носталгия.
В крайна сметка това е албум, създаден и записан в онзи преходен период между юношеството и зрелостта - творение на жената, която за цяло едно поколение беше ориентир как да извърви същия път.