Георги Заркин (1940-1977) е български поет, писател, драматург, фоторепортер и журналист. Роден е в самоковското село Бели Искър на 3 март 1940 г. Завършва специалност „Кинематография“, работи като журналист във вестник „Самоковска комуна“ и като фоторепортер във вестник „Земеделско знаме“. Осъден е на затвор заради антикомунистическите си възгледи и дейности. Заркин се обявява и против нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г. Пише отворено писмо-протест до министър-председателя на Република България по това време – Тодор Живков, в което изразява протеста си срещу комунистическата диктатура в страната. Георги Заркин е убит по особено жесток начин в пазарджишкия затвор на 7 август 1977 г.
За своите 37 години той е оставил над 2000 стихотворения, разкази, басни, приказки, повести, роман, пиеси в стихове. Всички те са писани в затвора и са издадени след смъртта му, но и след края на комунистическия режим. Автор е на стихосбирките „Отвъд чертата“, „От храма на самообречените“, „Приливи и отливи“, „Апостола. Трагедия в пет действия“, романа „Чест“, драматизираната приказка „В страната на розите“, сборника с разкази „Фотографът разказвач“ и сборника с приказки и басни „В царството на приказките“.