Публичната перформативна лекция е жанр, който е предпочитан и развит от артистичната група. Събитието в България свързва символично софийската сцена с Ню Йорк, Лондон, Париж и Виена, посочват от НХГ. Допълват, че посетителите ще бъдат поканени да се включат активно, да изразят своето мнение и дори да „бъдат непослушни“, като сложат емблематичната маска на горила и поставят под въпрос наложените норми в света на изкуството и равния достъп до него.
Изкуството на „Герила Гърлс“ включва плакати, видеоклипове и инсталации от постоянните колекции на музеи като МоМА, „Тейт Модърн“, центъра „Жорж Помпиду”. В експозицията в „Квадрат 500“ е включен плакатът „Трябва ли жените да са голи, за да влязат в музея Метрополитън?“. Той провокира публиката през 1989 г. с пояснението, че по-малко от пет процента от художниците в модерното изкуство са жени, но 85% от голите тела са женски, обясняват от Националната художествена галерия.
Изложбата проследява 40-годишната история на групата – от създаването й през 1980-те в Ню Йорк до днешните интервенции, лекции и пърформанси, които отправят критика към неравенството в изкуството, културата и обществото.
Представянето на „Герила Гърлс“ в София е част от многогодишния проект на Българския фонд за жените „Фонд за артистични проекти на жени“. Куратор на изложбата е Росена Иванова.
„Герила Гърлс“ е анонимна артистична група, която е основана в Ню Йорк през 1985 г. след акция, която критикува политиките на Музея за модерно изкуство (MoMA). Групата насочва вниманието си към половото и расовото неравенство в артистичната общност и обществото като цяло. Колективът прави плакати, книги, билбордове, лекции, интервюта, публични изяви и дигитални интервенции. „Художничките са известни със своите „партизански“ тактики – като разлепване на плакати или организиране на неочаквани изложби, които провокират диалог и привличат вниманието към социални проблеми“, разказват от НХГ.
Анонимността на членовете на „Герила Гърлс“ е ключова за тяхната идентичност. Те носят маски на горили, които символизират тяхната борба. За да осигурят индивидуалност в публичните си изяви, членовете използват псевдоними, вдъхновени от имената на известни художнички, писателки и активистки като Фрида Кало, Кете Колвиц и Гъртруд Стайн.
/ ГН