Джазът ми дава възможност да мисля по-различно и абстрактно, каза художникът от Монтана Венелин Захариев

Джазът ми дава възможност да мисля по-различно и абстрактно, каза художникът от Монтана Венелин Захариев по повод представянето на новия брой на списание ЛИК, чиято тема е „България в джаза“.
Щом стана сутрин, пускам си джаз на уредбата. Дали съм у дома си в Монтана, дали на вилата на село през лятото, музиката е винаги до мен, допълни той.
Захариев смята, че джазът му помага да нахвърля нещата, които ще рисува през деня и след това с ясен план в главата да ги реализира. Създава му усещан, че някой е до него и го подкрепя в работата. И сега, когато вече е на 86 години, Венелин Захариев продължава да рисува с музика. В ателието му е пълно с компактдискове с джаз и класическа музика. От обложките се виждат Рей Чарлз, Луиз Армстронг, Сара Вон, Тони Бенет, Бостънският симфоничен оркестър и т.н..
Венелин Захариев се е запалил по джаза в младежките си години от известния в джаз средите Митко Гигов от Монтана, с когото ги свързва 60-годишно приятелство. Като млади през 60-те години на миналия век двамата често се срещат в София, където Захариев учи в Художествената академия и посещават концерти на джаз и симфонична музика, театри, опери, оперети, кина. В следващите години в Монтана Митко Гигов често идва при Венелин Захариев с най-новите записи от джаз музиката и по цели дни слушат.
Преди четири години Гигов напуска този свят, но Захариев продължава да слуша любимата музика и да създава нови картини. Той разказа, че рисува по творчеството на Йордан Радичков – претворява в картини персонажите и описанията от неповторимите разкази на писателя, който е от близкото до Монтана село Калиманица.
Венелин Захариев вече има четири самостоятелни изложби с картини по творчеството на Йордан Радичков, като голяма част от тях са нарисувани под звуците на джаза. Твърди, че е художникът, рисувал най-много по Радичков, когато смята за един от най-големите творци на България.