Черквата „Свети Антоний Велики“ в Мелник отбеляза своя празник. Храмът е единственият по рода си на Балканите и е сред духовните символи на най-малкия град в България. Известен е със своята духовна сила и привлича поклонници и гости от страната и региона. Празничните богослужения започнаха в петък с вечерна молитва, а днес Неврокопският митрополит Серафим възглави тържествената утринна служба. В словото си към миряните той подчерта, че примерът на свети Антоний Велики е актуален и днес.
„Свети Антоний ни учи на смирение, любов и грижа към всички хора, както и на отговорност да пазим чистотата на православната вяра. Той ни напомня колко важно е да пазим ума си – да размишляваме върху Божиите заповеди и да изследваме себе си дали живеем според тях“, каза митрополит Серафим.
По думите му, когато човек престане да бди над ума и делата си, той лесно се отдалечава от Бога. „Ако забравим дори за кратко Божиите заповеди, отваряме вратата, през която врагът на нашето спасение влиза и ни води по своята воля“, допълни митрополитът. В словото си той припомни още, че всеки човек има свой път и свое изпитание. В края на богослужението Неврокопският митрополит Серафим пожела здраве и благословение на всички и отправи молитва по застъпничеството на свети Антоний Велики за онези, които носят своя кръст с вяра и любов.
Църквата „Свети Антоний Велики“ е сред петте храма, оцелели при опожаряването на Мелник през 1913 година, заедно със „Свети Николай“, „Свети Йоан Предтеча“, „Св. св. Петър и Павел“ и „Света Варвара“. Кметът на Мелник Сашо Филипов разказа за БТА, че храмът е построен през 1869 година. Датата е изписана над западната врата на църквата. Храмът впечатлява с необичайното си изписване – стените са украсени с цветя, херувими и ангели, а иконите не са стенописвани, а дарявани от вярващи. Съществува поверие, че патронът на храма – свети Антоний, е лекувал душевно болни. В църквата е запазен ствол с железни вериги, с които са били връзвани страдащите. В централната част се намира и плоча с двуглавия орел на Патриаршията – знак за особено силните лечебни свойства на мястото.