Тези микроскопични безгръбначни без мозък и нервна система са способни да се сгъват в сложни форми, наподобявайки живо оригами, и дават нова представа за произхода на тъканната архитектура при ранните животни.
Обект на изследването са плакозои, обитаващи Червено море. Микроскопичните животни представляват тънък слой клетки и се считат за едни от най-простите форми на живот в животинското царство. Въпреки това, те са способни активно да променят формата си - да се сгъват, извиват и отново да се изправят.
Изследователите са установили, че ключова роля в този процес играят ресничките - миниатюрни структури на повърхността на клетките. По-рано ресничките са били известни преди всичко като органи за движение или сензорни елементи. Настоящото изследване показва, че при плакозоите те буквално "стъпват" по повърхността, създавайки механични сили, които формират и преобразуват тъканта.
По този начин сложните форми на тялото възникват не за сметка на централизирано управление, а благодарение на локални взаимодействия между клетките и техните реснички. Според авторите, самата възможност за сгъване е "зашита" в структурата на клетъчния слой.
Авторите на изследването предлагат този механизъм да се разглежда като възможно най-древната стратегия за формиране на тялото, съществувала преди стотици милиони години - дълго преди появата на нервната система.
Черпейки вдъхновение от принципите на оригами, учените предполагат, че еволюцията на сложните тъкани може да е започнала с прости физически правила за сгъване на клетъчните слоеве.
Получените резултати са важни не само за еволюционната биология. Процесите на сгъване на тъканите са в основата на развитието на живите организми - от формирането на органи при ембриона до нагънатата структура на кората на главния мозък при човека.
Новото откритие ще помогне да се разбере по-добре как подобни процеси са могли да възникнат и да функционират в най-ранните етапи на еволюцията на живота.