Генното модифициране на имунните клетки на пациент с ХИВ, целящо те да разпознават и унищожават вируса, успешно е овладяло инфекцията, показва първо по рода си подобно проучване върху хора, предаде Ройтерс. Изследователите обаче уточняват, че са необходими допълнителни проучвания, за да се потвърдят резултатите и да се установи кои групи пациенти биха имали най-голяма полза от лечението.
Проучването от Фаза 1 включва CAR-T – еднократна терапия, при която Т-клетките на пациента се извличат, генетично модифицират и размножават в лаборатория, след което се вливат обратно в тялото му. В този случай CAR-T терапията е насочена към рецепторите CD4 и CCR5, чрез които ХИВ се свързва с клетките, отбелязва Ройтерс.
Ако не се лекува, вирусът се размножава и унищожава клетките, които се борят с инфекциите, като в крайна сметка прогресира до Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН). В световен мащаб около 41 милиона души живеят с ХИВ и въпреки че напредъкът в антиретровирусната терапия превърна инфекцията в управляема, лечението трябва да продължи до живот.
За разлика от предишни случаи на „излекуване“ от ХИВ, включващи пациенти с рак, на които са присадени стволови клетки от костен мозък от донор с рядка генетична мутация, устойчива на ХИВ инфекция, изследователите казват, че CAR-T терапията може да се използва от много по-широка група пациенти.
„Нашата цел е да направим тези терапии достъпни и лесно приложими“, каза д-р Боро Дропулич, изпълнителен директор на неправителствената организация Caring Cross, която си сътрудничи с изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Калифорнийския университет в Дейвис и Университетската болница „Кейс уестърн ризърв“.
Изследователите констатират, че от тримата пациенти, участващи в проучването и лекувани със стандартна доза CAR-T, двама са поддържали неоткриваеми до много ниски вирусни нива на ХИВ след спиране на антиретровирусната терапия – единият в продължение на повече от две години до момента, а другият за близо година. При третия участник се наблюдава ранен рецидив (връщане на вируса), но след това той е успял да овладее ХИВ до ниски, но откриваеми вирусни нива, допълва Ройтерс.
Други трима пациенти, участващи в изследването, което беше фокусирано върху безопасността, не са преминали през предварителна химиотерапия (използвана за подготовка на костния мозък за повторното вливане на клетките), докато на други трима е била приложена по-ниска доза CAR-T.
„Важно е да се отбележи, че двама пациенти, които не са взимали лекарства за ХИВ най-дълго и се справят добре, са били диагностицирани и поставени на терапия доста бързо“, казва д-р Стивън Дийкс, професор по медицина в Калифорнийския университет в Сан Франциско и главен ръководител на проучването.
„Антиретровирусната терапия „замразява вируса на място“, така че той да не може да мутира, като същевременно предпазва имунната система от това да бъде „опустошена от ХИВ“, обяснява той. Дийкс допълва, че в момента се работи по установяването на причината, поради която някои пациенти са реагирали толкова добре на терапията. „CAR-T клетките изчезнаха след няколко седмици... така че наистина се опитваме да открием механизма, който стои зад това“, споделя той.
В момента CAR-T терапията се използва при няколко вида рак на кръвта и се разработва за автоимунни заболявания като лупус и склеродермия. „При раковите заболявания общата тежест на болестта е много по-висока. Обикновено там CAR-T клетките се задържат много по-дълго“, казва Дийкс. Той допълва, че пациентите, които са участвали в проучването за ХИВ, не са имали същите тежки странични ефекти, включително силен възпалителен отговор, известен като синдром на цитокиново освобождаване, който може да се появи при онкоболни пациенти, лекувани с CAR-T.
Изводите от проучването трябваше да бъдат представени в Бостън във вторник на годишната среща на Американското дружество по клетъчна и генна терапия (ASGCT), отбелязва Ройтерс.