Откритието показва стратегическото значение на мястото по време на Новото царство на Древен Египет. С укрепленията и отбранителните си съоръжения то е играло ключова роля за защитата на източните граници на империята.
Гробницата е изградена от кирпичени тухли и се състои от погребална камера и три допълнителни стаи. Стените са покрити с бяла мазилка. Във вътрешността изследователите са попаднали на бронзови върхове на стрели и останки от церемониален скиптър – знак за високия ранг на командира.
Екипът е намерил и човешки скелет, покрит с пласт от картонаж, което предполага, че по-късно гробницата е била използвана втори път.
Забележителни находки са златен пръстен с картуш (овал с името на фараона), съдържащ името на Рамзес Трети, колекция от мъниста и камъни с различни форми и цветове, както и малка кутийка от слонова кост. Учените са открили и няколко добре запазени съда от алабастър, по които има следи от надписи и багрила.
Рамзес Трети е най-значителният фараон от Двадесета династия. Той управлява между около 1186 и 1155 г. пр.н.е., което е последният период на подем в историята на Новото царство, последван от упадък. Рамзес Трети защитава Делтата от нашествието на т.нар. “морски народи” и потушава метеж на либийците на запад от Нил. Провежда походи в Сирия, Палестина, Нубия и царството Пунт, известно с богатствата си от смола за миро, абанос, слонова кост, злато, парфюми.