Те се отличават с поразителен реализъм и са рисувани по времето, когато Египет вече е бил провинция на Римската империя.
Тези крехки портрети, датиращи от I до III в. сл. Хр., са рисувани върху тънки дървени плоскости и са били предназначени да бъдат поставяни върху лицата на мумиите. Сега те ще бъдат изложени в Рим в рамките на сътрудничество между Италия и Египет, което организаторите определят като „историческо“.
Изложбата „Египет и Рим, лицата на Фаюм“, която се открива в сряда, 4 ноември, и ще продължи до 2 май 2027 г., представя също мумии, маски, погребални покрови, бижута, мраморни бюстове и статуи.
По-голямата част от експонатите идват от Египет, като някои от тях за първи път получават разрешение да напуснат страната.
„Това са обикновени дървени плочки, често с дебелина само няколко милиметра, които са служели за изобразяване с изключително натуралистична живопис на лицата на хората, които е предстояло да бъдат погребани“, обясни ръководителят на службата за културно наследство на Рим Клаудио Паризи Презиче на пресконференция, цитиран от АФП.
Вкоренени в традицията на елинистичната живопис, тези портрети, поставяни върху главите на мумиите и закрепвани към погребалните превръзки, произхождат от сравнително кратък период след превръщането на Египет в римска провинция. Те са плод на сливането на две велики цивилизации – египетската и римската. Изобразените мъже, жени и деца често имат египетски черти, но носят римски облекла.
Портретите изглеждат живи и въздействащи, независимо дали изобразяват побелели коси и бръчки, или дългите мигли и закръглените бузки на дете.
„Тези хора не са мъртви“, казва италианският художник Амедео Модиляни за фаюмските портрети. „Те са по-живи от онези, които ги съзерцават“, припомня АФП.
Изложбата се допълва от произведения, предоставени от Лувъра, музеите „Метрополитън“, „Дж. Пол Гети“, на провинция Баден-Вюртемберг и други културни институции по света.
Фаюм е плодороден район в Египет, разположен на границата с пустинята. Сухият му климат е допринесъл за съхраняването на деликатните рисувани дървени плоскости, текстилни изделия и папируси, представени в изложбата.
Сред експонатите е впечатляващ, почти напълно запазен погребален покров, предоставен от Лувъра. На него е изобразен мъж, застанал между мумията, в която ще се превърне след смъртта си, и Анубис – божеството с глава на чакал, което е водело мъртвите към отвъдния свят.
Според Клаудио Паризи Презиче около тези завладяващи портрети остават „безброй въпроси“, отбелязва АФП.
„Дали тези дървени плоскости са били изработвани предварително и съхранявани до момента на смъртта, или са били създавани преди погребението? Дали са били окачвани в домовете?“, пита той.
Според него пирон, открит в горната част на един от портретите, прави тази теория правдоподобна.
„Това са хора като нас. Ние ги гледаме, а те ни отвръщат с поглед през две хиляди години история. Именно в това се крие цялата сила на портрета“, коментира Хишам ел Лейти, генерален секретар на Върховния съвет за антиките на Египет, цитиран от АФП.