Египетски учени откриха фосил на 18 милиона години, който може да пренапише историята на приматите


Египетски учени откриха вкаменелост от непознат досега вид древни висши примати, наречен месрипитек мограенсис (Mesrypithecus moghraensis), който е живял в региона на Западната пустиня преди около 18 милиона години, съобщи в. „Ал Ахрам”. 
Изследването, публикувано в изданието „Сайънс”, се основава на усъвършенствани филогенетични анализи. Чрез комбиниране на ДНК данни от съвременни видове с анатомичните характеристики на новооткритите фосили, екипът от Университета в Мансура е позиционирал месрипитека близо до общия прародител на съвременните човекоподобни маймуни.
В продължение на години научните теории предполагаха, че произходът на висшите примати е в голяма степен ограничен до Източна Африка, а северната част на континента е извън основния им еволюционен ареал през ранния миоцен. Присъствието на месрипитека в Египет доказва, че Северна Африка съдържа липсващо парче от пъзела, което очертава картина на значително по-широко им разпространение.
Находката е напът да преначертае еволюционната карта на приматите в Африка, каза д-р Хешам Салам, основател на Центъра по палеонтология на гръбначните животни към Университета в Мансура. Той изтъкна, че това е първото подобно откритие, извършено изцяло от египетски научен екип. Нещо повече, водещият изследовател на проекта д-р Шрук ал Ашкар е първата жена от Близкия изток, ръководила изследване с такъв мащаб, което е публикувано в толкова влиятелно научно списание.
Екипът за първи път получи световно признание през 2018 г. с откритието на мансуразавъра (Mansourasaurus) -динозавър с размерите на училищен автобус, който запълни празнина в историята на африканските динозаври. То беше последвано от идентифицирането през 2023 г. на тутцетус (Tutcetus) - един от най-малките и най-древни представители на изчезналото семейство китоподобни базилозаври, наречен в чест на древноегипетския владетел Тутанкамон. 
През 2025 г. Центърът идентифицира вида уадисухус (Wadisuchus) - „долинния крокодил”, живял преди приблизително 80 милиона години и оцелял след изчезването на динозаврите. Още едно откритие е месоядният бозайник бастетодон (Bastetodon), обитавал египетските земи преди 30 милиона години, което предостави ключови сведения за ранните праисторически хищници по тези земи.

Петрич

Фестивалът „Културама“ в античния град Хераклея Синтика край Петрич беше открит с концерта „Водите на март“

С концерта „Водите на март“ беше открит фестивалът „Културама“ в Хераклея Синтика. Първата фестивална вечер събра любители на музиката и...

Канбера

Учени откриха следи от дълги и разклонени „реки от магма" в недрата на кората на Марс

Астрономи са открили доказателства, че на дълбочина 24 километра в недрата на Марс има разклонени мрежи от пукнатини и канали,...

Свищов

Традиционна българска везба, фолклорно изкуство и знание за билкарството представят на осмото издание на Фестивала на шевицата в Свищов

Свищов е домакин на Осмия фестивал на шевицата, който в рамките на три дни - от 26 до 28 юни,...

София

Документалният филм „С гриф „Поверително“, разказващ историята за придобиването на Цариградския архив, бе представен в София

Документалният филм „С гриф „Поверително“, посветен на историята на придобиването на Цариградския архив, беше представен с премиерна прожекция в Дома...

Брезник

В Брезник бе открит Граовският събор „Видовден“, а волейболистът Светослав Гоцев беше удостоен със званието „Почетен гражданин“

Граовският събор „Видовден“ беше официално открит в центъра на Брезник. Сред официалните гости на откриването бяха народният представител Мартин Жлябинков...

Червен бряг

Червен бряг беше почетен домакин на връчването на отличието на Съвета на европейската научна и културна общност – "Златна монета култура"

Червен бряг беше почетен домакин на официалната церемония за връчване на отличието на Съвета на европейската научна и културна общност...