Екип на Регионалния исторически музей в Плевен документира останки на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус край село Гиген

Екип на Регионален исторически музей (РИМ) - Плевен документира културните останки (базите) на Константиновия мост при античния град Улпия Ескус край днешното село Гиген, община Гулянци.
За БТА директорът на музея д-р Володя Попов разказа, че за античния мост на император Константин, свързан с функцията на Римската империя през река Дунав в северните провинции, в научната литература има богата информация. Тя е и от императорската канцелария, когато на 5 юли 328 г. мостът е открит лично от император Константин I, и от изследователските екипи, които са се занимавали с неговото издирване и проучване в по-ново време.
Д-р Попов добави, че останките постепенно са се разрушавали от природата, от водата, но са оставили визията, че там е имало мост. Той представлявал много сериозно комплексно съоръжение, което в началото на IV век е акумулирало в себе си възможностите на цялата Римска империя. Това, което днес се вижда по дъното на Дунав при падналите води е останките на базите, върху които се е развивал мостът. Той е бил дълъг около 2,5 км, близо 6 м широк и с височина на въздушния стълб над водата около 10 м. Той е бил най-дългото мостово съоръжение над река Дунав.
Базите са от каменни блокове, квадри, с тухлено строителство около тях. Нагоре са били дървени съоръжения, по които се е преминавало по моста.
Броят на базите от входа на моста от българска страна до румънски води е осем. Те са на 30-35 метра една от друга.
Директорът на РИМ – Плевен обясни, че римската армия в този период е имала много сериозни познания по военно инженерство. Техните военни части са имали специални инженерни подразделения. Те са се занимавали с инфраструктурата на терените, които са се използвали за военни съоръжения и за базиране на легиони, група легиони и т.н. Инженерните части са били подготвени за построяването на такива мостове на много голямо техническо ниво. Той припомни, че на Дунав 200 години по-рано е построен Траяновият мост в района на днешния Дробета – Турну Северин, който е свързан с военната експанзия на Траяновата династия в Дакия.
За разлика от него мостът при Улпия Ескус е имал повече граждански, търговски и административни функции. През него е можел да премине всеки, като е имало и митница.  
През 80-те и 90-те години на IV век започват набезите на северните народи по лимеса на северната граница на Римската империя. Имало е опасност мостът да се превърне в плацдарм за преминаване на варварските племена и навлизането им в Римската империя, можело е да се атакува и един от градовете колонии, какъвто е бил Улпия Ескус. Затова неговата дървена конструкция е опожарена. По тези причини мостът е съществувал около 70 години.
Моментното исторически ниско ниво на река Дунав е дало възможност да се направят снимки с дрон, което позволява на специалистите да се доближат малко повече до автентичността на моста, виждайки базите и давайки си отговор на някои въпроси, които са възниквали във времето. На снимките могат да се видят пет реда римска зидария, която е с водно втвърдяващ се бетон и римски керемиди. Архитектурата е по-специфична и тематично насочена към водоустойчивост.
При строителството са използвани каменни блокове като тези при градежа на Улпия Ескус. Те са доставяни от кариери между днешните градове Никопол и Гулянци. Използван е мрамор, който е от различно качество. Една част от него, която е със строително предназначение, идва от врачанските мраморни райони. Докарван е със салове по река Искър до Улпия Ескус, където е бил обработван.
Археологът в РИМ – Плевен Павел Попов е един от специалистите, които заснеха базите на моста. За БТА той каза, че са ги намерили сравнително лесно, понеже са им били посочени от местни рибари, които са ги забелязали преди това.
Попов разясни, че самите останки от повърхността не се забелязват. В момента могат да бъдат видени само с дрон от височина и то ако човек знае къде да търси. Намират се на около 70 см под водата. Попов предполага, че с продължаване на спадането на реката ще се покажат най-високите части, които са реално на нашия бряг. В посока румънския бряг останалите основи са на по-голяма дълбочина, най-вероятно унищожени по време на правенето на фарватера и други мероприятия, които са свързани с корабоплаването по реката.
Археологът е на мнение, че предстоят анализи на получената информация и на направените снимки, но това със сигурност ще спомогне за популяризирането на обекта, защото той седи скрит от нас, но този път не в пръстта, а във водата.