Екранната зависимост измества голяма част от социалното общуване, най-вече при младите хора, казва психологът Цветомир Стефанов

Екранната зависимост е не по-малко опасна от всички останали, свързани с алкохол или наркотици например. Екраните са нещо, което измества голяма част от социалното общуване, най-вече при младите хора. Това каза в интервю за БТА Цветомир Стефанов, психолог и обучител в Превантивно-информационния център по зависимости в Плевен. 
Според Стефанов в нашето съвремие екранната зависимост започва от много ранна възраст. "Има колеги, които вече определят екранната зависимост при малките деца като част от нарушенията в аутистичния спектър. Срещаме се и със случаи на родители, които хранят децата си пред екрана – бил той телевизионен или телефон, защото казват, че детето им отказва да се храни, ако не гледа филмче. По този начин ние, като родители, несъзнателно поставяме началото на екранната зависимост за тези деца", подчерта психологът. 
Той допълни, че при най-ранното развитие на детето социалното общуване е много важно. "Когато обаче то е заменено от едни бързо движещи се картинки, което води до отделяне на повече допамин в мозъка, детето започва да търси екраните и без тях се чувства нещастно, ограбено, некомфортно, а след като влязат в пубертета, част от младежите дори стават социално изолирани. Те са зависими от лайкове в мрежите, не могат да функционират по нормален социален начин", обясни Стефанов. 
Като поведенчески ефекти от екранната зависимост той посочи, че децата стават по-сприхави и нервни. При някои се появява и поведение тип девиантно, защото започват да отхвърлят социалните норми съвсем несъзнателно. Дори и на родителите им е трудно да задържат вниманието на децата си, защото те са свикнали да се съсредоточават с картини, които се движат бързо, стават и по-малко общителни. Умението за концентрация бавно, но сигурно изчезва, което влияе и в обучението. 
Психологът е категоричен, че няма конкретна рецепта как родителите да подходят, за да се справят с екранната зависимост при децата, защото всеки случай е индивидуален. "В качеството си на родители е редно да познаваме поне до толкова децата си, че да задоволим техните нужди, а не желания. Трябва да поставим разумни граници, които да не са крайни от типа "без екрани", защото това ще вкара децата в друга антисоциална роля и биват отхвърлени от приятелчетата си, защото не ползват смартфони и компютри", каза още Стефанов.
Според него, ако общуването през социалните мрежи е част от цялостното социално общуване и с него не се прекалява, т.е. свежда се до това да се разберем къде ще се видим, за да караме колело или нещо друго, всичко е наред. Проблемът е сериозен, когато детето се храни и дори заспива пред екраните, общува с приятелите си в социалната мрежа само за да играе с тях след това компютърни игри.
Стефанов е категоричен, че в качеството си на родители е редно да поемем своята отговорност най-вече чрез личните примери, които даваме на децата си. "Не може да отпращаме детето си да чете или да играе с настолните игри, а ние в този момент да сме пред телефона. Нека да родителстваме отговорно чрез лични примери, не забравяйки себе си, а приоритизирайки своите деца", добави психологът.