Имената на Яги и Китагава от няколко години фигурират в прогнозите на експертите за спечелването на Нобелова награда за химия, отбелязва АФП.
От улавянето на въглероден диоксид от атмосферата в опит за справяне с климатичните промени до извличането на вода от сухия пустинен въздух с цел разрешаване на проблема с недостига й, новата форма на молекулярна архитектура, създадена от тримата учени, може да абсорбира и задържа газове в стабилни метало-органични рамки.
Експерт, цитиран от Асошиейтед прес, сравни разработката с магическата чанта на Хърмаяни Грейнджър от романите и филмите за Хари Потър.
Тези структури могат да бъдат сравнени с дървената конструкция на къща и известната магическа чанта на Хърмаяни, тъй като са малки отвън, но много големи отвътре, по думите на Олаф Рамстрьом, член на Нобеловия комитет по химия.
Той обясни, че някои от тези материали имат изключително голяма повърхност - порест материал с размерите на малка бучка захар може да има повърхност колкото голямо футболно игрище. "Малко количество от такъв материал може да бъде почти като чантата на Хърмаяни в "Хари Потър". То може да съхранява огромни количества газ в малък обем", каза Рамстрьом.
Тримата нобелови лауреати са работили поотделно, но имат принос за взаимните си открития, началото на които през 1989 г. поставя Ричард Робсън.
Едно от потенциалните приложения на тези структури е за отделянето от водата на т.нар. "вечни химикали". Пер- и полифлуороалкилираните вещества (PFAS), са група химикали, които съществуват от десетилетия и сега са се разпространили във въздуха, водата и почвата. Заради това те са известни като "вечни химикали" или "вечни замърсители".
Осемдесет и осем годишният британски химик Ричард Робсън от десетилетия работи в Университета на Мелбърн, Австралия.74-годишният Сусуму Китагава е професор в Университета на Киото, Япония, а 60-годишният Яги, който е роден в Йордания, но живее в САЩ, работи в Калифорнийския университет в Бъркли.
Изследователската група на Яги, например, е извлякла вода от пустинния въздух в Аризона. През нощта тяхната метало-органична рамка (MOF) е уловила е водна пара от въздуха. Когато е настъпило утрото и слънцето е затоплило материала, те са успели да съберат водата, посочват от нобеловия комитет по химия.
В телефонен разговор с комитета и пресата Китагава каза, че е "изключително поласкан и щастлив, че дългогодишните му изследвания са получили признание".
"Моята мечта е да улавям въздуха и да го разделям - например на въглероден диоксид, кислород, вода или нещо друго, и да го превръщам в полезни материали, използвайки възобновяема енергия", допълни японският учен.
Разговаряйки по телефона с Асошиейтед прес, Ричард Робсън сподели, че очаквано е "много доволен, но и малко изненадан".
Това е нещо важно, което се случва в края на живота ми, когато вече не съм в състояние да понеса всичко. Но ето ни тук", каза нобеловият лауреат.
Омар Яги, чиито родители са палестински бежанци, живеещи в Аман, се премества в САЩ като тийнейджър. Неговият екип успява да създаде кристалоподобна структура, използвайки метални атоми, и показва, че тези структури са здрави и издръжливи, но и силно порести. "Това беше искрата, която запали пламъка в тази област", казва той в изявление.
Експертите приветстват отличаването на Сусуму Китагава, Ричард Робсън и Омар Яги, отбелязвайки, че те са създали нова форма на молекулярна архитектура, създавайки конструкции с големи пространства, през които могат да преминават газове и други химични вещества. Разработените от тях метало-органични рамки са клас хибридни материали, координационни полимери или структури с размер на порите в нанометри.
Тези материали могат да се използват за различни цели - например в луминесценцията, в катализата, в компактното съхранение на газове. Засега обаче те нямат практическо приложение, тъй като няма мащабно производство. В бъдеще обаче метало-органичните рамки като нов интересен клас материали ще заемат важно място както в науката, така и в промишлеността.
Основното свойство на MOF е изключително високата порьозност и възможността за фина настройка на структурата на молекулярно ниво. По същество, това са "наноконструктори", където предварително могат да бъдат зададени формата, размерът и химичните свойства на порите.
Миналата година Нобеловата награда за химия беше присъдена на Демис Хасабис и Джон Джъмпър, които успешно използваха изкуствен интелект (ИИ), за да прогнозират структурата на почти всички известни протеини, и на Дейвид Бейкър, който установи как да контролира градивните частици на живота и да създава изцяло нови протеини.
Миналогодишните лауреати бяха отличени за откриването на мощни техники за декодиране и дори проектиране на нови протеини - градивните елементи на живота. В работата си те са използвали съвременни технологии, включително изкуствен интелект (ИИ), с потенциала да променят начина, по който се произвеждат нови лекарства и други материали.
Първата Нобелова награда за 2025 г. беше обявена в понеделник и беше присъдена на Мери Е. Бранкоу, Фред Рамсдел и д-р Шимон Сакагучи за откритията им в областта на периферната имунна толерантност.
Ден по-късно наградата за физика спечелиха Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис за изследванията им в причудливия свят на субатомното квантово тунелиране, което подобрява мощността на ежедневните цифрови комуникации и изчислителни технологии.
Нобеловата седмица продължава с обявяването на наградите за литература в четвъртък и за мир в петък.
Нобеловата награда за икономика ще бъде оповестена на 13 октомври.
Церемонията по връчването на наградите ще се състои на 10 декември - годишнината от смъртта на състоятелния шведски индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел, по чиято воля са учредени отличията.
Нобеловите награди се връчват от 1901 г. за изключителни постижения в областта на науката, литературата и мира, с прекъсвания главно по време на световните войни. Наградата за икономика е добавена по-късно и се финансира от шведската централна банка "Риксбанк". Победителите се избират от експертни комисии от различни институции. Всички награди се връчват в Стокхолм, с изключение на приза за мир, който се връчва в Осло.
Нобеловата награда за химия се присъжда от 1901 г. Първият й лауреат е нидерландският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.
Сред по-известните учени, удостоявани с Нобелова награда за химия, са Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).
Понякога засенчвани от по-известни лауреати в областта на физиката, литературата и мира, наградите за химия все пак са признали много значими открития като ядреното делене и техниките за секвениране на ДНК.