Експерти уверено реставрират шедьоври във Ватиканските музеи

Всеки път, когато Алесандра Дзарели - реставраторка във Ватиканските музеи, работи върху шедьовър на художник като Микеланджело, тя успокоява сърцето си, за да може умът й да се концентрира върху задачата, пише Ройтерс.
Дзарели и колегите й неизменно се придържат към заръката да работят само с химия, физика и история и да оставят всяко вълнение и страхопочитание пред вратата.
"Емоцията да работиш върху Микеланджело е наистина неописуема", казва 56-годишната реставраторка, помогнала за възстановяването на фреска от ренесансовия майстор в Капела Паолина.  
"Опитвам се обаче да се дистанцирам, докато работя. Необходимо е да концентрирам върху материала и работата, която трябва да свърша, в противен случай емоцията ще ме парализира", допълва реставраторката, докато се труди над творба на италианския художник Морето да Бреша.
"В края на деня запазвам моменти за себе си, за да съзерцавам и да се наслаждавам на емоцията от близостта с толкова прекрасни шедьоври", казва още Алесандра Дзарели.
Тя е сред около 36-те членове на елитен екип в лабораторията за реставрация на картини и дърво към Ватиканските музеи. На екипа е поверена грижата за хиляди квадратни метри стенописи, включително фреските от Сикстинската капела, както и за около 5300 маслени картини в рамки и десетки дървени статуи.
Реставрацията на творбата на Морето да Бреша включва нова вътрешна рамка, изглаждане на причинени от влагата деформациите, отстраняване на окислените лакове и ретуш както на картината, така и на позлатената външна рамка.
Лабораторията за реставрация на картини и  дърво, едно от осемте специализирани звена в музеите, осигури рядък достъп на няколко новинарски организации по случай своята 100-годишнина.
Техниките непрекъснато се променят и на днешните реставратори често се налага да поправят или отстраняват грешки на своите предшественици, които са работили преди десетилетия или дори векове с елементарни техники.
Друг проблем, обикновено от далечното минало, е, че реставраторите не са били техници, а художници сами по себе си, някои от които са смятали, че могат да "подобрят" оригинала, като добавят акценти или контрасти, според директорката на лабораторията Франческа Персегати.
"В тази работа е важно да бъдеш смирен, да уважаваш работата, но и да имаш научна подготовка, за да разбираш материалите", казва тя.
Още преди дадена картина да стигне до лабораторията, тя вече е преминала тестове, използващи ултравиолетови, инфрачервени и други неинвазивни методи за откриване на добавена по-късно боя, пигментация и евентуални скрити скици.
В друга част на лабораторията Катерина Маниско реставрира картина от 1895 г., дело на Ема Гаджоти Ричардс. Родената в Италия художничка работи в двора на кралица Виктория и принц Алберт, което е рядкост за жена по онова време.
"Тъй като тя е била жена, някак си я чувствам много близка", споделя Маниско. 
За да отбележат 100-годишнината на лабораторията за картини и дърво, музеите са поставили QR кодове в близост до 37 произведения на изкуството, което позволява на посетителите да видят отвъд повърхността и да се запознаят с многото пластове в живота на една реставрация.