Екзарх Антим Първи е духовен водач и държавник с ключова роля за международното утвърждаване на българския въпрос, каза проф. Пламен Павлов

Екзарх Антим Първи е не само духовен водач, но и държавник с ключова роля за поставянето на българския въпрос в Европа. Това каза проф. д-р Пламен Павлов от Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ в своя доклад по време на научна конференция, посветена на 210 години от рождението на първия български екзарх. Тя се провежда в конферентния център на Областната администрация във Видин.
Проявите по повод годишнината се организират съвместно от Видинска митрополия, Областна администрация Видин и Профилираната природо-математическа гимназия (ППМГ) „Екзарх Антим Първи“.
Проф. Павлов подчерта, че Антим Първи е и първият председател на Българското народно събрание – както на Учредителното, така и на първото Велико народно събрание, а съдбата го свързва трайно с Видин, където оставя ярка следа в обществено-политическия живот.
Историкът определи Антим Първи като „феноменална фигура“, възприемана още приживе като свята личност. По думите му екзархът принадлежи към поколение високообразовани български интелектуалци – той е бил ректор на Духовната академия на остров Халки и притежава образование, впечатляващо дори по днешните стандарти. Като глава на възстановената след векове Българска православна църква той се превръща в обединителна фигура за нацията.
Проф. Павлов акцентира върху ролята на екзарха по време и след Априлското въстание. По думите му именно чрез Екзархията са събрани и предоставени на западните консулства сведения за жестокостите над българското население – действие, което е поставило Антим Първи в сериозен риск, включително за живота му. Той припомни, че екзархът изпраща и първата българска дипломатическа мисия в столиците на Великите сили в лицето на Марко Балабанов и Драган Цанков, с което българският въпрос получава международна гласност в навечерието на Освобождението.
Заради активната си позиция Антим Първи е свален от поста екзарх, заточен и заплашван със смърт. „Виждаме патриот от много голям мащаб“, подчерта проф. Павлов и допълни, че духовенството е заемало съществено място в борбата за национално освобождение. По думите му между революционното и еволюционното направление в освободителното движение е имало множество пресечни точки, обединени от една обща цел – свободата на България.
Историкът отбеляза още, че Екзархията е изразител на българското национално единство – както в пределите на Княжеството и Източна Румелия, така и в Македония, Одринска Тракия и Родопите. В заключение проф. Павлов призова днешния политически и културен елит да осъзнае „на раменете на какви великани стъпва“, визирайки личности като Антим Първи и строителите на модерната българска държавност.
Три основни доклада бяха изнесени на научната конференция. Проф. Пламен Павлов представи темата „Българското духовенство и националната революция“. Проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад „Антим Първи, екзархийските дела и Априлското въстание“, а доц. д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на същия университет представи изследването си „Екзарх Антим Първи и българският църковен въпрос: схизмата като изпитание на църковната съвест и личната отговорност“. По време на конференцията беше представена изложбата „Вяра и държавност“ на Държавен архив – Видин.