Екземпляр на „Старецът и морето“ с последното ръкописно посвещение на Хемингуей бе предаден на Нобеловия музей в Стокхолм

Екземпляр на романа „Старецът и морето“ с посвещение от Хемингуей, което той пише дни преди самоубийството си, бе предаден на Нобеловия музей в Стокхолм, съобщи електронното издание на в. „Ню Йорк таймс“. 
Ърнест Хемингуей, обзет от мании, параноя, депресия и самоубийствени наклонности, е лекуван през 1961 г. в клиниката „Майо“, където за него се грижи екип от католически медицински сестри, ръководени от сестра Имакулата.
Подробностите за тяхната връзка са потънали в миналото, но явно тя е била достатъчно силна, за да подтикне Хемингуей, вече литературен титан, да подари на сестрата екземпляр от своя прочут роман „Старецът и морето“ с личен, оптимистичен текст от 16 юни 1961 г., пише „Ню Йорк таймс“.
„На сестра Имакулата: тази книга, с надеждата да напиша друга, също толкова добра, когато късметът ми в писането отново се върне. А той ще се върне“.
Разбира се, това не се случва. Шестнадесет дни по-късно, на 2 юли 1961 г., Хемингуей се самоубива в дома си в Айдахо, САЩ.
В продължение на над 60 години сестрите от ордена „Свети Франциск“ в Рочестър, щата Минесота, пазят книгата, съдържаща това, което се смята за последните думи, написани от Хемингуей. Сега те я даряват на Нобеловия музей в Стокхолм, който представя творчеството и идеите на повече от 900 умове на бивши носители на Нобелова награда.
Книгата, която бе предадена на церемония в Швеция, е първият артефакт в музея, свързан с Хемингуей.
„Този том е чудесно допълнение към нашата колекция, защото е изпълнен с истории. Ще го изложим на показ възможно най-скоро“, каза пред „Ню Йорк таймс“ Улф Ларсон, старши куратор в музея. 
Ръководителите на религиозния орден коментираха, че е време по-широка аудитория да може да оцени книгата. „Беше жалко, че тя стои заключена в трезора на манастира, където никой никога няма да я види“, каза сестра Мариса Макдоналд, член на ръководния съвет на Францисканския орден.
Хемингуей получава Нобелова награда за литература през 1954 г., а в мотивите за наградата се отбелязва „мощното му и пионерско майсторство в изкуството на разказа, проявено най-наскоро в „Старецът и морето“.
През 1960 г. писателят е в труден период. Работи е върху мемоарите си за Париж, които ще бъдат публикувани посмъртно като „Безкраен празник“, но е разочарован от неспособността си да пише добре. През ноември постъпва в психиатричното отделение на болница „Сейнт Мерис“, част от клиниката „Майо“, и остава там почти до края на януари 1961 г. Преминава през терапия с електрошок и се връща в болницата през април 1961 г. за допълнителни грижи.
Сестра Имакулата работи точно по това време в психиатричното отделение. Тя е на 37 години, когато се запознава с известния писател. Към този момент той вече е имал репутация на самохвалко и тиранин, но тя сякаш е успяла да извади по-нежната му страна, поне в посвещението, коментира „Ню Йорк таймс“. 
„Мисля, че е било много мило и внимателно от негова страна да каже нещо положително на човек, който се е грижил за него“, каза Сандра Спаниър, професор по английски език в Университета на Пенсилвания и редактор на проекта „Писма на Хемингуей“. „Очевидно е имал лична връзка с нея, харесвал я е и се е грижил за нея достатъчно, за да й напише нещо много лично. Това дава представа за топлотата на характера му, с която невинаги е известен“.
Сестра Имакулата умира през 1992 г., а книгата с посвещението на Хемингуей стои дълги години на рафтовете в библиотеката на болница „Сейнт Мерис“, където всяка от около 100-те сестри от ордена, живеещи там, може да я вземе.
Но изглежда, че тя е била почти забравена, докато преди пет години една от сестрите не споменава за нея на Къртис ДеБерг, пенсиониран професор, който е написал книга за Хемингуей и  правил проучвания в клиниката „Майо“.
ДеБерг е автор на изданието „Пътуване по света с Хемингуей“, разказващо за пътуванията на писателя из Европа, Африка, САЩ и Карибите. В момента той работи върху друга книга за писателя, „Борба с демоните“, както и върху сценарий.
ДеБерг споделя, че думите в посвещението му се струват зловещи.
„Дали се е заблуждавал, мислейки, че ще може да пише отново след всички тези електрошокови терапии?“, казва ДеБерг. „Или в дълбоката си същност си е мислил: „Никога повече няма да напиша книга като тази“?
ДеБерг се чуди дали оптимистичният тон на бележката не е бил предназначен да убеди лекарите от „Майо“ в готовността му да бъде изписан. Д-р Хауърд Роум, началник на психиатричното отделение в „Майо“, изписва Хемингуей на 26 юни 1961 г., шест дни преди писателят да се самоубие, като заключава, че пациентът му „се е възстановил достатъчно от депресията си“.
През септември миналата година, след като ДеБерг посещава Нобеловия музей и разбира, че там няма артефакти, свързани с Хемингуей, предлага на на францисканците да дарят книгата. 
Улф Ларсон от музея коментира пред „Ню Йорк таймс“, че надписът в книгата „улавя Хемингуей в края на живота му – все още изпълнен с надежда, все още пишещ, търсещ още една история. Това е интимна част от литературната история, която става още по-значима благодарение на състраданието, проявено от францисканските сестри“.