Екзотичните стари товарни трамваи в Будапеща отбелязват 100 години в експлоатация, пише Асошиейтед прес в репортаж от унгарската столица.
Със звън на камбана и съскането на спирачки необичайни превозни средства излизат от трамвайното депо в Будапеща, за да обслужват системата за обществен транспорт на града – задача, с която се справят вече един век.
Така наречените товарни трамваи, известни като „муки“, се задвижват с електричество, подавано от контактна мрежа, и се движат по обширната трамвайна мрежа на Будапеща, една от най-натоварените в света. Но за разлика от стотиците емблематични жълти трамваи, те не превозват пътници.
Придобити от града през 1926 г., трамваите с дървена обшивка първоначално са пренасяли стоки и суровини до и от фабриките в Будапеща, след като голяма част от местната инфраструктура за превоз на товари е унищожена по време на Първата световна война.
„Инженерите по онова време създават товарните трамваи, използвайки части от повредени по време на войната превозни средства, както и части от бракувани трамваи“, разказва Адам Задравец, ръководител на отдела за разработка на трамвайни превозни средства в будапещенската компания за обществен транспорт BKV.
„Основната им цел е превозът на товари, но след Втората световна война тези трамваи се използват и за разчистване на руините“, добавя той.
С течение на времето функцията на „муки"-те се променя, докато Унгария се възстановява. През 60-те години на миналия век някои от първоначалните 40 трамвая са оборудвани със снегорин, което им позволява да разчистват трамвайните релси в града през зимата, както правят и днес.
Те извършват и нощни обходни курсове за поддръжка, както и транспортират аварирали трамваи до депата за ремонт.
Различните части на трамваите постепенно са подменяни, което води до смесица от компоненти. Към 2018 г. трамваите се нуждаят от по-цялостно обновяване.
„Когато са произведени през 20-те години на миналия век, те са изключително прости, изключително аскетични устройства“, каза Надор Мейкснер, ръководител на отдела за поддръжка на превозните средства в депото „Ференцварош“ в Будапеща. „По време на ремонта се стремихме да улесним работата на нашите колеги. Ето защо например към превозното средство беше добавена седалка, за да може шофьорът поне да седне.“
Другото нововъведение е отопление в кабината.
Въпреки промените през последните 100 години, Задравец каза, че общата същност на трамваите е останала същата.
„Разходите за поддръжката им са почти нулеви. В сравнение със сложната електроника на днешните превозни средства, в тях има много малко неща, които могат да се повредят“, каза той. „Хората казват, че може да се поправи с чук и пила, и това е абсолютно вярно.“
Шофирането им обаче изисква специално обучение, както и това, което Мейкснер нарича определено „чувство“ за превозното средство.
„Не е достатъчно просто да караш, да знаеш знаците и инструкциите, трябва да познаваш и самото превозно средство“, пояснява той.
От първоначалния парк от 40 трамваи само шест са оцелели през последните 100 години в Будапеща, като три от тях са в активна експлоатация.
„Стойността на тези превозни средства се крие именно в тяхната простота, в самия факт, че съществуват и са на наше разположение“, обобщава Задравец.