Изложбата „Иван Милев. Като чайка“ на Художествената галерия в Казанлък, която ще бъде представена в Созопол в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“, е емоционално пътешествие в света на художника. Това каза за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Тя е посветена на малко познат фрагмент от житейския и творчески път на Милев, а откриването ѝ е на 27 август в Художествената галерия в крайморския град.
Името на Иван Милев е особен акцент в работата на галерията в родния му Казанлък през последните години и беше напълно логично да покажем тази изложба, особено на подобен престижен форум като „Аполония“, в който институцията се представя за пръв път, посочи директорът и допълни, че гостуването е част от отбелязването на 125-ата годишнина от основаването на художествената сбирка на галерията.
Изложбата се фокусира върху военния период около 1917 – 1918 година. Тогава Иван Милев е при Тулчанските позиции, където е част от балонното отделение при въздухоплавателната дружина към българската армия. Макар да не се включва пряко в бойни действия, това време нанася дълбоки следи в съзнанието на Милев, за които съдим от различни документи, част от богатото архивно наследство на казанлъшката галерия, разказа изкуствоведът. Сред тях са дневникът на художника, както и негови литературни опити, а предстоящата изложба ще представи пет архивни документа, някои от които никога не са показвани пред публика.
Д-р Пламен Петров посочи, че именно във военния период Иван Милев пише много емоционално стихотворение, един от стиховете в което е „…само чайки, пясък и проклятие…“. Това се превърна и в мото на нашата изложба, която е и пряко свързана с образа на чайката в творчеството на художника, посочи кураторът. По думите му това е и хубава препратка към мястото на изложбата – Созопол, а основен стремеж на галерията във всяка експозиция, свързана с Иван Милев, е да го поставя в определен контекст. В ръкописите, които ще бъдат показани, присъства темата за чайката. По думите му при Милев образът на чайката е винаги нещо съкровено, някакво емоционално вълнение. „Макар да не присъства във визуалното му творчество, с образа на чайката Милев се опитва именно през метафора да илюстрира моментното си емоционално състояние. При него говорим за този образ като за нещо дълбоко вътре, съкровено“, разказа изкуствоведът и допълни, че този литературен мотив в изложбата е съпоставен с визуални търсения на Милев от периода 1917 – 1918 година. Сред тях е много ранен акварелен автопортрет, за който няма данни до момента да е показван в изложба. Според д-р Петров в портрета виждаме търсещия поглед на художника, а в него има едновременно особено примирение, но и вътрешно несъгласие със света, в който живее. В експозицията са включени и два корпуса от фокусирането на Иван Милев върху природата. „Ако разгледаме пейзажното наследство на Милев, ще видим, че в него много рядко присъства човекът“, разказа още изкуствоведът и отбеляза, че дори в архитектурните пейзажи на автора от родния му Казанлък човешкото присъствие е само маркирано. „Като че ли градът във фокусирането му от тези години на военен период е сякаш белязан от болката на войната, от липсващия човек“, каза д-р Петров.
Кураторът определи изложбата като опит за емоционално приближаване на публиката до света на художника. Той допълни, че към нея има специална звукова среда, създадена от Ангел Симитчиев, чрез която публиката може „да плува, преминавайки през общуването си с пейзажите“.
Д-р Пламен Петров подчерта, че партньор в изложбата е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, а партньорството е свързано с ново откритие в изследователската работа върху литературното наследство на Иван Милев. „През пролетта на тази година за пръв път открихме литературен опит на Милев, публикуван в периодичния печат“, посочи изкуствоведът. Произведението, чийто ръкопис е във фонда на казанлъшката галерия, се казва „Ела“ и е публикувано в столичното издание „Чайка“. То е запазено в един-единствен екземпляр в столичната библиотека, който гостите на изложбата ще могат да видят. Открихме това много след началото на подготовката на изложбата, но то е и едно от най-ранните присъствия на Милев в публичната среда в България, посочи изкуствоведът.
За себе си д-р Петров определи тази изложба като дълго мечтан проект. „Когато за пръв път се срещнах с темата за чайката в литературното наследство на Иван Милев, си казах, че това е една чудесна морска изложба и се радвам, че тя ще се появи именно в Созопол“, каза той и допълни, че няма данни художникът да има реално съприкосновение с морето. Той пише за едно северно море, за ледове – това са представени територии и ние пристъпваме там тъкмо, защото са такива, обясни д-р Пламен Петров. По думите му екипът е избрал да представи не толкова подреден и ритмичен изложбен разказ, колкото експозиция, въздействаща чрез емоцията. Кураторът допълни, че особена роля за възприемането на изложбата има и пространството, в което ще бъде показана, защото тя има пряко съприкосновение с морето, а звуковата среда помага да се чуе стърженето на песъчинките, за които самият Милев говори и които се превръщат в метафора на целия му живот.
Изложбата кореспондира и с другия проект, който Художествената галерия в Казанлък ще покаже на Празниците на изкуствата „Аполония“, озаглавен „Островите в нас“, с куратор Любен Малчев. Според д-р Петров проектът говори именно за нещата, които вълнуват Милев, но по отношение на терзанията и вглъбяванията на съвременните артисти. „Подобно нещо не сме преживявали като кураторски екип и мисля, че ни предстои да открием изложби, които са много емоционални, включително и за самите нас“, каза той.
Експозицията „Иван Милев. Като чайка“ ще има и съпътстваща програма със занимания за деца, а част от гостуването на Художествената галерия – Казанлък в Созопол е и представянето на една от емблематичните творби на Милев – „Ахинора“, която ще бъде показана на Празниците на изкуствата „Аполония“ на 2 септември.