Енчо Багаров: Трудно се устоява на жадните за изкуство очи на публиката

Сто години от рождението на големия български актьор Енчо Багаров се навършват днес. Той е роден в Сопот. Учи в Държавното висше театрално училище при Стефан Сърчаджиев и Боян Дановски. 
Преди да стане актьор, работи като говорител в радио „София“. Избран е заради хубавия си плътен глас и чудесна дикция. През 1947 г. се запознава с Георги Парцалев. По това време Багаров отговаря за репертоара на самодейния състав на фабрика „България“. По-късно, през 1951 г., той е част от ръководството на театъра на трудовите войски, където става и главен художествен ръководител на трупата.
ТАНДЕМЪТ БАГАРОВ-ПАРЦАЛЕВ
Срещата на Багаров с Парцалев се оказва изключително щастлив момент в творческата биография и на двамата актьори. Двамата създават скечов репертоар, който играят из цялата страна. Енчо Багаров пише сценариите, а Георги Парцалев доизгражда сценично скечовете и подсилва комичния елемент.
Една от първите им съвместни постановки е „Ах, сърце“, чиято премиера е на 18 юли 1956 г. в тогавашния кинотеатър „Георги Димитров“, преминала с огромен успех. Дуото има многобройни участия в цялата страна, в радио- и телевизионните програми, а малките плочи със записи на „Съквартиранти“, „Сатирични миниатюри за съкращенията“, „Ловджийска история“, „За библиотеките“ стават култови и много търсени.
НАЧАЛОТО НА САТИРАТА
Двамата са сред създателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ през 1957 г. „Знаеш ли, никак не е леко по цели нощи да играем. Но дойде ли да излезем на сцената, идват ни нови сили. Трудно се устоява на жадните за изкуство очи на публиката. На нея сме готови да дадем всичко, на което сме способни. Всичко обаче трябва да се изпипа. Зрителят усеща „лъжата“ и горко ти, ако го измамиш. Прошка няма“, спомня си Светослав Статков за думите, които му казва Енчо Багаров по време на репетиция с Георги Парцалев.
Първата си роля на неговата сцена той изиграва на 7 април 1957 г. в салона на днешния театър „Сълза и смях“ – по онова време филиал „Васил Кирков“ на Народния театър „Кръстьо Сарафов“.
Енчо Багаров изиграва ролята на Исак Белведонски в „Баня“ от Владимир Маяковски, под режисурата на Стефан Сърчаджиев, първия ръководител на Държавния сатиричен театър. Другите роли в постановката се изпълняват от Георги Раданов, Жени Филипова, Георги Парцалев, Леда Тасева-Сърчаджиева, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Григор Вачков, Любомир Младенов, Татяна Лолова, Димитър Георгиев (Пушкин).
ОЩЕ РОЛИ...
В репертоара на Енчо Багаров следват постановките „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински, „Франк V“ от Фридрих Дюренмат, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов, „Дървеница“ от Маяковски, „Дванайсетте стола“ от Илф и Петров, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга, „Предложение. Сватба. Юбилей“ от Антон Павлович Чехов, „Главата на другите“ от Марсел Еме, „Чичовци“ от Иван Вазов, „Удържимият възход на Артуро Хи“ от Бертолт Брехт, „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни, „Кандидати на славата“ по Иван Вазов. Багаров е автор и постановчик на спектаклите „Криво седи - право съди!“, „ДДТ“, „Дядо, баба, мама, татко и ние“, които осъществява заедно с актьора и режисьор Нейчо Попов.
Енчо Багаров умира на 13 декември 1963 г. в автомобилна катастрофа. На 18 юни 2024 г. в Сопот е открита паметна плоча на актьора.
/ДД
/Отдел „Справочна“/БС/МВ/
Използвани източници: Голяма енциклопедия „България“, София 2011, т. 1, стр. 146-147; в. „Демокрация“, бр. 150, 30.6.1995; https://www.bta.bg/bg/galleries/archive/409912; https://archives.bnr.bg/encho-bagarov/;  http://www.karlovobg.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=19267:2024-06-18-17-09-36