Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол са кандидатурата на Пловдив за ЮНЕСКО, предстои изготвяне на план за опазването им

Серийният обект "Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия" е кандидатурата на Пловдив за Списъка на обектите на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, но до вписването му има да извървим много дълъг път. Това каза директорът на Общински институт „Старинен Пловдив“ проф. д-р Елена Кантарева - Дечева при представянето на списание ЛИК на тема "България в ЮНЕСКО". 
Епископската базилика на Филипопол, Малката базилика и Късноантична сграда „Ирини“ са част от Индикативния списък на ЮНЕСКО за значими културни и природни обекти от 2018 година. Те са включени като сериен обект, който представя късноантичните мозайки на Филипопол, запазени на място (in situ). Това, че те са реставрирани, запазени в цялост и автентичност, и са експонирани в съвременни центрове, е най-ценното, подчерта проф. Кантарева. Мозайките в трите обекта се обединяват и по стилови и технологични характеристики. За да премине към следващите етапи за вписването на обекта в списъка на ЮНЕСКО е необходимо да се изготви план за опазване и управление, който да влезе в сила за една година, след което може да се подаде номинационното досие.
Двата обекта са християнски базилики, а сграда "Ирини" е жилищна. За проф. Кантарева най-интересна е Епископската базилика на Филипопол, при чиято реставрация се разкриват три подови настилки една върху друга. Първият под е хоросанов, а върху него е положен мозаечен под, първо в централния кораб. Той е с по-намалена цветност - в три цвята, изключително монументален, коренно различен от мозайките по останалите части на базиликата. Като композиция мозайките са геометрични, с включени орнаменти, съдържащи предхристиянски и християнски символи, флорални елементи. Към средата на V век - началото на VI век е положен третият под, който за разлика от долния съдържа и зооморфни изображения. Най-забележителното е, че само в централното пано има изобразени над 70 броя птици, които символизират райската градина, каза специалистът. От тях се отличават най-вече пауните.
Малката базилика отново има мозайки от два периода. Първите са от V век, изключително декоративно-орнаментални, с флорални елементи, Соломонови възли. По-късните мозайки, положени през VI век, съдържат изображения на два елена и гълъби, които също са характерни за баптистериите. 
В късноантичната жилищна сграда "Ирини" мозайките също са орнаментално-геометрични с някои флорални елементи. Най-впечатляващото при нея е, че в централното помещение има женски образ с надпис "Ирини", приемана за богинята на мира по това време, а впоследствие преминава в християнството като света Ирина - символ на Божия мир, обясни професорът. 
Екипът на "Старинен Пловдив" поддържа добри отношения с националната комисия на ЮНЕСКО за България. През май месец се проведе семинар с уъркшоп с финансиране от ЮНЕСКО, който бе посветен на устойчивото управление на обекти с мозаечно наследство и изготвяне на планове за управление. Лектори в семинара бяха водещи световни експерти с участници от страните с мозаечно наследство от Югоизточна Европа и Северна Африка.