Ерика Баду ще има концерт на 23 октомври в зала 1 на НДК. София става част от европейското ѝ турне IMeHo (акроним от I’m me, ho), което минава през Лондон, Амстердам, Брюксел, Милано, Катовице, Базел и Рейкявик, коментират организаторите.
По думите им за изпълнителката изявите пред публика не са просто изпълнение на добре познати хитове, а жив, дишащ музикален организъм, който се ражда на момента. Припомнят, че Ерика Баду полага основите на нео соула още с дебютния си албум Baduizm (1997).
„Има сет лист, но никога не знам как ще се развие всяка песен, колко дълга ще бъде или какво ще се случи на всеки конкретен концерт. Никой концерт не се повтаря два пъти, защото енергията, която публиката носи всеки път, е различна. Да се отдам на тази енергия и да сътворя нещо еднократно – това е най-важното за мен. Именно това е същността на музиката – да свириш това, което усещаш, свободен от граници. Дори след 30 години съм наистина благодарна, че все още мога да извличам най-доброто от себе си по този начин“, казва Ерика Баду.
Тя е родена като Ерика Аби Райт на 26 февруари 1971 г. в Далас, Тексас. Учи в престижна гимназия за сценични и визуални изкуства, където се оформя като танцьорка и вокалистка, преди да навлезе в хип хоп и фрийстайл сцената. Сценичното ѝ име съчетава египетската дума за „вътрешно същество“ с любимия ѝ звук от джаз скат пеенето – избор, който още в зародиш подсказва философската дълбочина на цялото ѝ по-нататъшно творчество.
Пробивът ѝ идва през 1994 г., когато е специален гост на концерт на Д'Анджело – момент, който ѝ осигурява договор с продуцента Кедар Масенбърг. Дебютният сингъл On & On и последвалият го албум Baduizm не са начало на кариера – те дефинират цяло музикално направление. Следва второ място в класацията на Billboard, награда „Грами“ и затвърждаването на Ерика Баду като глас на едно ново поколение, вдъхновено от Майлс Дейвис, Чака Кан, Стиви Уондър и Марвин Гей, но говорещо на съвсем свой, безпогрешно разпознаваем музикален език. Прозвището „Кралицата на нео соула“ тя носи и до днес.
Албуми като Mama's Gun (2000) и New Amerykah (2008, 2010) я налагат като автор с ясен социален и политически глас, който носи поетична прецизност. Като част от колектива Soulquarian, тя изгражда мостове между соула, джаза и хип хопа, отваряйки път за цяло следващо поколение артисти, сред които имена като Соланж, Франк Оушън и Джанел Моне. Стиловият ѝ отпечатък е толкова силен, че се разпознава дори в естетиката на артисти от мащаба на Бионсе.
Днес отличията ѝ включват пет награди „Грами“ и 20 номинации, а през 2025 г. Billboard Women in Music ѝ връчва специалната награда Icon Award – признание за цялостния ѝ принос към музикалната култура. Скоро се очаква да излезе и новият ѝ албум.
/ДД