Ескиджумайският панаир възниква в края на 18-и век. През 19-ти век градът Ески Джумая (днес Търговище), е заможен град. Панаирът, известен като пролетния, Гергьовденския, Джумайския, се определя като „един от най-прочутите и най-големите панаири“, казват специалисти от Регионалния исторически музей в Търговище. Във възрожденската преса има достатъчно публикации, които го характеризират и определят, като познат зад пределите на Османската империя, каза пред репортер на БТА уредникът в отдел „История на България ХV – XIX в.” в културната институция Николай Ставрев.
„Тоз наш град е яко прочут по панаиря, който ся начнава отъ 23-й денъ на Априлия…., пише в. „Цариградски вестник“ в броя си от 5 март 1849 г. Това е и най-ранното известие за търговския форум в пресата, обясни Ставрев.
За кратко време панаирът се превръща в център на търговията на север от Балкана, а в периода от 40-те години на 19-и век до Освобождението – и с международно участие. Панаирът станал притегателен център за търговци, занаятчии и керванджии от Османската империя, от Изтока и от европейския Запад.
Предвид това местните власти вземат нужните мерки за осигуреност и защита на търговците по време на придвижването на стоките. През 1856 г. в същото издание се открива поместена информация: „…Много стока и много търговци отиват за Джумая – панаир, който ще ся отвори на 27 Априлия както ся научаваме – Пътищата ся осигуриха за търговците, заптиета и войски навред ся разпратиха по джумалийският път да пазят спокойствието. И всичките тия предпазителни мерки нашия много деятелен паша прави, надяваме се убо безобидно да стане таз годишний джумалийски панаир".
По думите на специалиста, въпреки превантивните мерки, се случват инциденти, та дори и убийства през годините. За това свидетелства информация от юни 1856 г. в „Цариградски вестник“: „…Рядко се минува панаир да стане по нашите места без да не е съдружен с кръвнина по кърищата, без да стане някой търговец жертва на разбойници, и такива жертви по някога много стават. И сегаший Джомаа панаир даде една жертва. Един кираджия от Беброво на име Цончо като яздил с натоварения кон от панаира близо до село Ходжа кюй изгубува ся от дружината си без да знае какво е станал. Едвам пред дене си коня му се намери в гората, леша му заклан в дерето и стоката му от 8 – 10 хиляди гр. разделена и скрита из плевните в къщата на вълхвите. Вълхвите са трима Турци от реченото село Ходжа кюй и днес се намират в ръцете на правосъдието. Един от тия вълхви, каквото ся научавам едвам преди два месеца бил от тъмница излязан дето бил запиран за зловействията си.“
Във вестник „България“, брой 10 от месец май, е записано, че: „порядока вътре в панаира, беше твърде добър според бдителното денем и нощем вардене на царските войски, които бяха изпроводени от Шумен нарочно за туй. Но по вън е съвсем противното.“
За следващата години се отчитат по-слаби продажби, „поради нямането на пари у всички видове търговци“.
Николай Ставрев изтъкна и любопитен факт. Особеност на Ескиджумайския панаир е, че тук са се продавали много книги. Това от своя страна говори за интереса на местното население към образованието.
От в. „България“ от 1860 г. четем: „Г-да Х. Г. Данов и И. Г. Трувчев известяват на приятелите си, какво освен другите им книги, за които са явили до сега през вестника, намират им са за продан като в Пловдив, така и сега на джумайския панаир и следущите книги француско-български разговори И. Найденов Цветоносно панерче? От А. Симова и М. Пашева? И славянска граматика Партениева?" А през 1864 г. вестник „Съветник“ известява, че „На идущий Джумайски панаир освен други учебни книги и географически карти, обявени до сега, чрез вестниците шът ся намират за продан от книжиците ни и следущите нови книги: Пространий Християнски катихизис на вопроси и ответъй, превод от 4-то издание на Руский язик – от Хр. Данова. В 9 1/4 п.л. на 8-нъ цена 8 гр. и Образи на Св. Кирилла и Методия, изобразени от най-изкусний живописец и отпечаран на чиста, бяла и дебела хартия, на величина 5 – 6 от лакътя в дължина, а 5 – 8 в ширина. Изобразени с два шяра (бои), цена 15 гр., а с осем шарове – 20 гр."
През втората половина на 19 век Ескиджумайският панаир се налага като единствен с международно значение за северните български земи. Поради големия интерес от страна на християни и мюсюлмани, провеждането се организира така, че да е удобно за представителите и на двете вероизповедания. Примерът за това, казва Ставрев, е от 1867 г. А информация се открива в брой 167 на вестник „Дунав“ : "Един вехт обичай има за отварянето на Джюмалийският панаир; сиреч: Гергьов – ден ако ся падне в Съббота, Неделя или Понеделник, панаирът се отваря в Петъкът който е преди тия дни, а ако ся падне във Вторник, Сряда или Четвъртък, тогава ся отваря в Петъкът след тия дни. Тъзи година обаче, Гергьов – ден като ся пада Неделя, разумява се че панаирът трябва да ся отвори Петък преди Гергьов – ден, но защото в този Петък е един голям празник на Християните и не ще могат да отидат в него ден на панаирът, за това ся реши панаирът да ся отвори след Гергьов – ден в Петък. Това решение понеже ся съобщи на всяко място, ний го обнародваме и чрез вестника за знание на всекиго.“
Търговията превръща Ески Джумая в традиционно средище за срещи от близки и далечни места. Вестник „Дунав“ от 1868 г. отбелязва, че „… на Джумалийския панаир отишли около 800 души търговци, и стоки имало до сто милиона гроша, а повече от две хиляди души били отишли от околните места, за да купуват и продават разни стоки, добитъци и пр. Ако положим, че всеки един человек иждивява най малко по една лира за ястие и питие, ще ся каже, че жителите от това окръжие са похарчили за три хиляди лири ястиета и други за ядене неща. С една реч, излишно е да казваме за ползите и добрините в ония места, гдето стават панаири“.
Мислено е и за гостите на града, както и за осигуряването на помещение за добитъка, добави Николай Ставрев. Алекси Христов пред 1871 г. съобщава, чрез известие във вестник „Дунав“, че „заправений ми хан на мястото на новий панаир в Ески – Джюмая ся доискара, и днес има свършени готови 140 – одаи, 2 фурни, кахвенета, локанти и яхъра за 250 – 300 коне. В тоя хан има и 2 кладенци (гирани) с добра и легкъ вода. Който желая да го вземе с кирия, или на цяло или на части, дори по една одая, да се отнесе до мен в Раздград или в Джюмая, 10 дни преди отварянето на панаира. Цената е умерена и сгодна.“
Джумалии разчитат на хубаво време, за да е печеливш панаирът. През годините, обаче, почти винаги се случва в дните му да вали, с което дори и днес се шегуват жителите и гостите на Търговище.
„… празника Св. Георги наближаваше. Него ден са отваря големия панаир на Ески-Джумая, по времето на когото, нека да кажа една приказка толкоз стара колкото света, дъждовния Юпитер обича да оставя отворени запорите на небето…“ – извадка от статия във вестник „Източно време“ от 11 май 1874 г.
Заедно с търговските сделки дошлите тук обменят опит. Навлизат нововъведения и модерни идеи. Панаирът е основна двигателна сила за развитието на града. Той се организира до 1877 г. По думите на Николай Ставрев е преустановяван за кратко единствено по време на Кримската война.
Днес в Търговище се открива 246-ия Традиционен пролетен панаир (12-18 май).