В своето изказване тя акцентира върху необходимостта от съвременен и жив подход към класическите автори в училище. Минева отбеляза, че макар днешните млади хора да са граждани на света, те тръгват към него, носейки в себе си българската шарка, шевица, мелодия и народна песен в най-широкия смисъл на думата.
Минева обърна внимание на промените в държавния образователен стандарт и чувствителното намаляване на броя на задължителните произведения в гимназиалния етап, което все повече насочва към работа с фрагменти. Независимо от тази тенденция тя изтъкна, че Пенчо Славейков запазва привилегировано място в програмата и присъства трайно чрез ключови творби като поемата „Неразделни“, която учениците срещат в различни етапи от своето обучение. По думите ѝ тематичният подход в XI и XII клас – събиращ различни автори и светоусещания, като пейзажната лирика на Иван Вазов и Пейо Яворов – дава отлична възможност за задълбочен аналитичен поглед.
Минева илюстрира силата на творческата мисия с метафора за вътрешния свят на твореца, чиято вяра и стремеж остават непоколебими независимо от външните ограничения. Тя припомни и житейския избор на Славейков, който на 18-годишна възраст избира да се посвети на литературата с абсолютен максимализъм, утвърждавайки естетическия индивидуализъм и правото на собствено мислене във всяка ситуация като водещ принцип.