Европейската комисия (ЕК) отчита ръст в инвестициите в образование в страните членки, съобщи пресслужбата на ЕК.
Публичните инвестиции в образованието се възстановяват след спада около пандемията от КОВИД-19, въпреки че все още не са достигнати равнищата, наблюдавани преди кризата, отчита докладът „Инвестиране в образованието“ за 2025 г., който бе представен от Европейската комисия.
Увеличаването на средствата за образование допринася за укрепване на конкурентоспособността на ЕС и е от полза за обществото.
През 2023 г. държавите от ЕС са изразходвали общо 806 милиарда евро за образование. Националните разходи за образование са достигнали средно 9,6% от общите публични разходи и 4,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), с определени разлики между държавите членки.
Според последни оценки, ако до 2030 г. повече хора придобият достатъчно основни умения, БВП на европейските държави би могъл да нарасне с между 8 и 10 процента над настоящите прогнози. Освен това хората с по-висока образователна степен обикновено печелят повече: само още една година образование може да повиши доходите на дадено лице със 7%, посочват от ЕК.
„Разходите за образование са инвестиция, а не разход. ЕС трябва да бъде готов за бъдещето. Възходящата тенденция, показана в доклада, показва, че образованието в ЕС отново е двигател на конкурентоспособността и икономическата устойчивост. Ето защо предложената нова многогодишна финансова рамка, представена на 16 юли 2025 г., подкрепя увеличаването на финансирането в областта на образованието и уменията чрез национални и регионални планове за партньорство, нов Европейски фонд за конкурентоспособност и подсилена програма „Еразъм +“, каза Роксана Мънзату, изпълнителният заместник-председател на ЕК, отговарящ за социалните права и уменията, качествените работни места и готовността.
Новата рамка на ЕС за икономическо управление и Съюзът на уменията отварят вратата за повече стратегически инвестиции в образованието, посочват от пресслужбата на ЕК. Въпреки че основната отговорност за финансирането на образованието се носи от националните правителства, финансирането от ЕС в сектора играе решаваща роля за развитието на адаптивна и висококвалифицирана работна сила, особено при подготовката за екологичния и цифровия преход.
Приблизително 148 милиарда евро са заделени за образование и умения за периода 2021—2027 г. чрез инструменти като „Еразъм +“ и Европейския социален фонд +. Допълнителни 75 милиарда евро бяха предоставени за инвестиции по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост за периода 2021—2026 г. Допълнителна подкрепа за научните изследвания в образованието се предоставя чрез „Хоризонт Европа“, съобщиха от пресслужбата на ЕК.
В доклада се отбелязва, че средно за ЕС публичните разходи за образование по време на пандемията са се понижили от 10 на сто през 2019 г. до 9,3 на сто през 2020 г. и са се запазили относително стабилни до исторически ниски нива през 2021 г. и 2022 г. През 2023 г. се отчита ръст до 9,6 на сто. Данните са от Евростат (Eurostat COFOG data).
За България данните сочат възстановяване през 2023 г. на публичните разходи за образование като дял от общите публични разходи до нивото от 2019 г. преди пандемията – 10,5 на сто. Средствата за образование, изчислени като дял от БВП, бележат ръст – от 3,8 на сто през 2019 г. до 4,1 на сто през 2023 г.
Стратегическото значение на висококачественото приобщаващо образование и квалифицираната работна сила като крайъгълен камък за конкурентоспособността, социалното сближаване и устойчивото развитие на Европа бяха подчертани и в становище на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), гласувано на пленарната сесия на консултативния орган през юли тази година. Докладчици по темата, по която Европейската комисия поиска становище от ЕИСК, бяха членовете на ЕИСК Татяна Бабраускене (Литва, група „Работници“), Юстина Калина Охедзан (Полша, група „Организации на гражданското общество“) и Мария Минчева (България, група „Работодатели“).
В становището се посочва, че в европейските страни са необходими смели системни реформи и инвестиции в приобщаващо висококачествено образование и системи за обучение, за да се преодолеят предизвикателства като постоянния недостиг на умения и несъответствие в уменията, недостига на работна сила и привличането на учители и обучители.
Глобалната конкурентоспособност на Европа зависи от способността й да създаде и задържи добре обучена и адаптивна работна сила, казва Мария Минчева, която е зам.-председател на Българската стопанска камара, цитирана от пресслужбата на ЕИСК на сайта на институцията.