Европейските нагласи, изкуственият интелект и общата европейска отбрана бяха сред темите във втория ден от обучението за млади журналисти на БТА

Ролята на медиите, влиянието на изкуствения интелект върху журналистиката, обществените нагласи към Европейския съюз и общата европейска отбрана бяха сред темите във втория ден от програмата за обучение на млади журналисти на Българската телеграфна агенция (БТА) и Представителството на Европейския парламент (ЕП) в България, която се провежда в зала „Максим“ на БТА.
Д-р Първан Симеонов от социологическа агенция „Мяра“ представи данни от социологически проучвания за очакванията и отношението на българите и европейците към Европейския съюз, както и за позиционирането на българското общество спрямо основни геополитически фактори.
По думите на Симеонов положителното отношение на българите към Европейския съюз е по-високо от отрицателното. В дългосрочен план българите свикват с идеята за Европа, като положителният образ на Европейския съюз остава подчертан, посочи той.
Войната в Украйна допълнително е разколебала част от българското общество в отношението му към Европейския съюз, каза Симеонов. Той отбеляза, че по отношение на редица актуални теми българските обществени нагласи се различават от тези в останалите държави от ЕС.
Сред въпросите, които са по-значими за българите, са преодоляването на бедността и социалното неравенство, както и защитата на потребителските права. За сметка на това българите проявяват по-малък интерес към теми като климатичните промени, миграцията и науката, посочи социологът.
Симеонов отбеляза също различията между българските и общоевропейските нагласи по отношение на рисковете и заплахите. По думите му българите са по-слабо притеснени от активните конфликти и войните в близост до Европа в сравнение със средните нагласи в ЕС. Той свърза това с различното възприемане на Русия като заплаха в българското общество.
Според представените данни българите са по-слабо притеснени и от тероризма, кибератаките и възможността държави извън ЕС да се опитват да влияят върху изборите или политиката в България. При темата за неконтролираните миграционни потоци притесненията са високи, но остават малко под средните за ЕС.
В рамките на представянето бяха обсъдени и нагласите към дезинформацията, фалшивото съдържание, създадено чрез изкуствен интелект, както и защитата на личните данни онлайн. Симеонов посочи, че и при тези теми българските нагласи се различават от общоевропейските.
Участниците в обучението имаха практическа задача да интервюират евродепутата Никола Минчев („Обнови Европа“/ПП-ДБ). Сред основните теми на разговора бяха общата европейска отбрана и влиянието на социалните медии.
„Темата за общата европейска отбрана беше поставена на преден план, като наред с увеличаването на разходите за отбрана беше обсъдена и необходимостта от по-ефективното им разходване", каза Минчев по време на дискусията, модерирана от Биляна Църноречка, пресаташе в Бюрото на Европейския парламент в България.
Той подчерта, че европейските програми в областта на отбраната са насочени към стимулиране на производството в ЕС и засилване на сътрудничеството между държавите членки. По думите му тези инициативи предоставят на България възможност както да развива собствената си отбранителна промишленост, така и да си сътрудничи с други европейски страни.  
По отношение на социалните мрежи Минчев каза, че фокусът на европейските регулации трябва да бъде върху начина, по който платформите организират работата си, настройват алгоритмите и използват т.нар. „тъмни практики“, а не върху въвеждането на бланкетни забрани.
По думите му един от основните въпроси е свързан с минималната възраст за достъп до социалните мрежи. Той изрази скептицизъм към идеята тази възраст да бъде повишена, както и към предложението децата между 13 и 16 години да използват платформите със съгласието на родител.
Журналистката от в. „Капитал“ Моника Върбанова представи ролята на изкуствения интелект в съвременната журналистика и промените, които той води в работата на редакциите. Тя отбеляза, че изкуственият интелект вече се използва широко в журналистическата работа – от събирането на информация, търсенето и анализирането на документи и транскрибирането на интервюта до проверката на данни, подготовката на съдържание за социалните мрежи и анализа на аудиторията.
По думите ѝ изкуственият интелект променя не само начина, по който аудиторията получава новини, но и самия журналистически продукт. Текстовете вече преминават през различни платформи, търсачки и чатботове, преди да достигнат до читателите. Върбанова посочи, че значителна част от трафика към новинарско съдържание, свързано с европейските институции, идва през платформи като социални мрежи и търсачки.
Тя разказа и за начина, по който изкуственият интелект се използва в редакцията на „Капитал“, като посочи, че той подпомага практически всеки етап от създаването и разпространението на съдържание – от предложения за заглавия и обобщаване на основните акценти в текстовете до транскрипция, анализ на документи, превод и подготовка на публикации за социалните мрежи.
Върбанова подчерта обаче, че широкото използване на изкуствен интелект не отменя ролята на журналиста. Според нея, когато един текст е създаден изцяло с помощта на изкуствен интелект, това често личи по избора на думи, стила и начина на изграждане на текста. По думите ѝ липсата на ясно изразен човешки принос може да доведе и до намаляване на доверието на читателя.
Тя отбеляза, че изкуственият интелект може да бъде полезен инструмент за журналистите, особено при обработването на големи обеми от документи и откриването на теми и зависимости в тях. В същото време журналистите трябва да използват тези възможности като помощно средство, без да заменят с тях собствената си работа, преценка и отговорност към съдържанието.
Върбанова обърна внимание и на появата на нов тип журналистическо съдържание, ориентирано силно към привличане на внимание в социалните мрежи и генериране на кликове. Тя посочи, че използването на изкуствен интелект улеснява създаването на бързо съдържание с атрактивни заглавия, но журналистите трябва да имат предвид разликата между привличането на внимание и създаването на качествена и достоверна журналистика.
Доц. Георги Лозанов от БТА говори пред участниците в обучението за ролята на медиите, европейската и българската медийна система и функциите на журналистиката.
Сред обсъдените теми бяха формирането на обществено мнение и ролята на журналиста в този процес, както и въпросът доколко журналистът може и трябва да изразява собствено мнение. Лозанов постави акцент върху плурализма на гледните точки и границите на това кои позиции могат да бъдат част от публичния и журналистическия дискурс.
Той засегна и функциите на журналистиката, включително ролята на медиите като коректив на властта, както и значението на професионалните стандарти. В рамките на лекцията беше обсъден и въпросът за съотношението между професионалните журналистически стандарти и творческата свобода.