Изследването, публикувано в научното списание PLoS Medicine, проследява психичното състояние на ученици на възраст между 16 и 18 години още преди началото на пандемията — рядкост за подобен тип анализи. Всеки месец участниците са оценявали колко често са изпитвали негативни емоции като тъга, тревожност и безнадеждност.
Резултатите показват, че преди пандемията учениците са били около 11 пъти по-склонни да се намират в добро психично състояние, отколкото в депресивно. По време на карантините този показател се повишава до между 15 и 18 пъти. Около 73 процента от младежите рядко са изпитвали депресивни състояния, докато при останалите те са се проявявали епизодично.
Изследователите идентифицират две групи ученици, които са преживявали депресията по различен начин. И при двете се отчита подобрение по време на локдауните, но мозъчните сканирания разкриват биологични различия. При учениците с променливи депресивни симптоми са наблюдавани по-бързи изменения в мозъчни зони, свързани с висшите когнитивни функции.
По думите на водещия автор на изследването, проф. Шинго Ивами, по време на карантината психично устойчивите ученици са станали още по-стабилни, а тези с депресивни епизоди са се възстановявали по-лесно до добро ментално състояние.
Авторите подчертават, че извадката е ограничена и обхваща само ученици от Токио, поради което резултатите не могат да бъдат обобщени за всички тийнейджъри. Те допълват, че реакциите в кризисни ситуации силно зависят от индивидуалната среда, наличните ресурси и предишния опит на младите хора.