Това за нас са хора, които ни вдъхновяват. Хора, които са с нас в най-трудните моменти. И когато си сам, те винаги са с теб. Защото те са музика. Те са живот. Те са начин на живот. Думите са на почитател на "Молец“ след първия от двата концерта в НДК.
На 4 и 5 ноември Крис Макаров и Юли Славчев представиха акустично проекта, наречен "Параклис". На сцената на зала 1 бе изграден символичен декор, в центъра на който бе разположен малък храм.
В бенда на "Молец" са Роби Николов (китара/беквокали), Ернесто Валенсуела (китара/беквокали), Мартин Профиров - барабани, Калина Андреева - контрабас, Жеко Жеков - китара, Гален Николов - саксофон, Пламена Николова - перкусии, Самуил Ефтимов - пиано, Алекс Валенсуела - пиано, Ивайло Нинчев - китара. На сцената бе и вокалното трио „Фида", а в "Седем дни", "Еуфория" и "Вятъра" участва камерната формация Quarto, в която са Иван Пенчев (цигулка), Светлана Станчева (цигулка), Татяна Тодорова (виола) и Димитър Тенчев (виолончело).
РЕАКЦИИТЕ
"Аз бях и на предния им концерт, и тотално ме изненадаха. Не очаквах това, което направиха. Не очаквах да има толкова много музиканти на сцената. Беше мощно, изчистено, изключително еклектично и едновременно с това имаше някаква екстатика, вътрешна експлозия на душите на тези момчета – за пореден път споделиха всичко това с нас. Аз се чувствам вкъщи на техните концерти, чувствам се изключително уютно и това беше, може би, едно от най-хубавите неща, които съм гледала за последните няколко години от български музиканти“, казва почитател шоуто.
"Хареса ми това, че не бяха заложили на никакви ефекти, бяха останали такива, каквито са, и че имаше много, много музика. Беше много музикантско – не просто "Молец", те, двамата, а всичко, което стои зад тях, и ми харесва да го видя“, споделя друга от почитателките им.
"Страхотен концерт, емоционално не съм добре след такъв концерт", добавя друг. За най-верните фенове концертите на "Молец" са нещо като ритуал. "Енергията винаги е неописуема. Аз в момента малко съм без глас – просто те вдигат на крака и те извисяват".
"Това, което ми дават те като енергия, не съм го намирала в никоя друга музика. И това, че ме карат всеки път да плача, да се радвам и да съм просто щастлива, че съм тук – и че съм с всички тези хора, които също обичат музиката и обичат това, което правят "Молец", казва друга почитателка.
„Емоциите, които прииждаха в мен, бяха в пикове. Това не е първият концерт. Аз не пропускам концерт на "Молец", защото ги обожавам. Ходила съм до Пловдив за техен концерт, и до Самоков за тяхно участие. Наистина ги обожавам – всичко, което правят, е уникално. Много различно, много истинско. Личи си, че изливат душите си на сцената. Обожавам и тях, и целия екип, който стои зад тях, защото това наистина е много работа, много душа, много сърце, много труд. И съм много щастлива, че залата беше пълна, защото те го заслужават", разказва очевидец на преживяното.
Обобщението идва от човек, който говори като музикален философ: "Всичко ми харесва в тяхната музика. Целта на музиката е да носи някаква определена емоция. Ние, хората, слушаме различна музика в зависимост от това коя ни докосва, коя отключва определени емоции в нас, коя говори повече на нашата си същност и на нашата душа. И просто това е музика, която за мен говори страшно много. Това е музиката, която усещам".
КОГАТО ДЕЦАТА НАДСКАЧАТ РОДИТЕЛИТЕ СИ
Сред публиката бяха и родителите на Крис. "Личи си, че е работено концептуално, и че е мислено от начало докрай. Те постоянно растат музикално и разширяват кръга си от невероятно качествени музиканти и приятели. А това носи още разнообразие и още пикови моменти в нещата, които сътворяват заедно", казва пред БТА Виктор Макаров.
"Прави впечатление, че надграждат. Освен, че са надградили нас – тъй като мъжът ми е музикант, поет с китара, и разбира се, Крис е попивал много от него. Но това е най-голямото щастие за нас като родители – децата да ни надскочат. И мисля, че това би трябвало да е целта на абсолютно всеки един родител и най-голямото щастие“, допълва Бени Макарова.
Крис Макаров пред БТА, броени минути след края на първия концерт, отговаря на въпросите на Даниел Димитров:
Тази вечер представихте нов албум. Изненада ли Ви реакцията на публиката на някоя от песните?
- Истината е, че този тип концерти са ни абсолютно любимите. Ние правим поне веднъж на година така наречените акустични концерти. Тоест, по-лични са, по-минималистични са, от една гледна точка. От друга гледна точка, виждате, че на сцената в един момент имаше двайсет музиканти.
Интересно преживяване беше. Аз още съм като след голям концерт... Доста често артистът се спихва, защото е била голяма еуфория, голяма емоция през цялото време. А дали има конкретна песен, на която хората съм усетил повече да реагират – не съм сигурен, че мога да определя. Вярвам, че нашата публика отразява, приема и предава всичко в реално време много силно, по много силен и емоционален начин. И днес беше същото.
Какво е най-важното, когато създавате нов трак – да звучи модерно, да е лично или да е заразително?
- Ние винаги сме казвали, че най-важното нещо в творчеството, в писането на песни, е да си искрен. Искреността...
Какво означава името „Молец“ днес, след успеха на този концерт?
- Истината е, че на този въпрос сме отговаряли безброй пъти. Затова мисля да пропусна този въпрос.
Балансирате между уязвимост и увереност – това съзнателен избор ли е или естествен изказ?
- Хем е естествен, но хем го имаме за цел. Имаме за цел да сме уязвими наистина, а не просто да пишем песни, които знаем, че по формула биха били успешни.
"Молец" често звучи като поколенчески глас. Усещате ли отговорност към слушателите си?
- Със сигурност, има някаква отговорност от гледна точка на това, че има толкова очи, толкова сърца, толкова детски души, които попиват всяко едно движение, всеки един поглед. От тази гледна точка, със сигурност е отговорност. От друга страна, не е хубаво да си поставяш ограничения, заради това някой да не се разочарова, някой да не си помисли нещо погрешно и така нататък. Тоест, опитваме да се балансираме с това усещане.
Част от зрителите, с които си говорих след концерта, ви приемат едва ли не като герои на нашето време...
- Мисля, че това наистина е хубаво. Готино е. Със сигурност е задължително да си има предвид, но не може да е нещо, с което се съобразяваш при творчеството. Тоест, творчеството трябва да е напълно искрено и напълно несъобразяващо се с нищо, за да е истинско.
За мен изненадата тази вечер беше песента „Нафталин“. Името ми прозвуча като иронично самоубийство.
- Това е поредната искрена песен за живота. Това би бил много труден и дълъг отговор. Написахме песента с Иван Шопов, който е и продуцент. Той успява да провокира и изкара от нас често пъти неща, към които други продуценти подхождат по различен начин... Със сигурност, това е най-алтернативната и различна песен в албума.
Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева