Не бива да се подценяват фестивалите като платформа за разпространение на филмовите продукции. Това мнение изрази в интервю за БТА продуцентката Веселка Кирякова, която представи няколко филма на 42-рото издание на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна.
„Фестивалното кино се таргетира като елитарно и нишово с малко зрители, но според мен не е така. Едно заглавие обикновено има по няколко прожекции пред пълни зали и това са зрители, които не бива да се пренебрегват. По цял свят фестивалите генерират много публика и е важно да участваме. Винаги салоните са пълни не само с професионалисти, а и с местни хора“, коментира тя. По думите й България е много малък пазар за разпространение на пълнометражните игрални продукции на голям екран, особено за артпроектите и е трудно да се достигне до широк кръг публика, въпреки че вече има дистрибутори, които полагат огромни усилия за това.
Всички пълнометражни филми, които Кирякова е реализирала досега, са в копродукция с различни държави. Работи много с Германия, Франция, Люксембург, Италия. Тя подчерта, че за да направиш международна колаборация условието е да осигуриш първо пари от държавата, откъдето е проектът. В България нямаме много голям избор за финансиране. Единствената първа крачка е Националният филмов център (НФЦ), възможности дава и Българската национална телевизия, но частните канали не го правят, тъй като си имат собствени продукции с друг профил, уточни тя.
По думите й осигуряването на средства от чужда държава има различен успех при отделните проекти. Комисиите разглеждат основно сценария и най-вече портфолиото на режисьора, защото в Европа се прави предимно авторско кино. В някои страни се работи с точкова система. Навсякъде се кандидатства с набор от документи, сходен на българския модел и включващ сценарий, синопсис, режисьорски бележки по идеята и средствата за нейната визуална реализация, както и продуцентска стратегия за дофинансиране и разпространение.
За нея като продуцент няма значение дали развива кратки или пълнометражни проекти, защото те създават почти същото количество работа по подготовката, сформирането на екипа, реализацията на терен и постпродукцията. Само документите при късометражните са по-малко.
Цената на снимачния процес в България започва да се изравнява с останалите държави, каза още Кирякова. Почти винаги постпродукцията се прави в чужбина, макар че и у нас вече има достатъчно специалисти. Причината за това е, че всяка страна в копродукцията има условие част от бюджета на филма да се похарчи на нейна територия. Нормално е когато се снима в България, да се направи постпродукцията другаде, обясни продуцентката. За нашите филми се наемат технически специалисти от чужбина, най-често за записа и обработката на звука. „Това е един пъзел, който трябва да се подреди“, каза Кирякова.
Нейната продуцентска компания участва на фестивала „Златна роза“ с пълнометражните филми „Безветрие“, „Отдалечаване“ и „Триумф“, спечелили награди на форума, както и късометражните „Басейнът“ и „По голите хълмове“. На награждаването продуцентката благодари на екипа на НФЦ, който е важна част от процесите в българското кино и на всички свои колеги, които правят филми. „Надявам се никога да не се отказват. Надявам се да се осъзнаем, да спрем да саботираме процесите, а заедно да работим за успехите на българското кино“, каза още тя.
Веселка Кирякова е завършила Филмов и телевизионен монтаж в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, практикувала е професията си и още го прави, но при работата по филма „Отчуждение“ на Милко Лазаров се наложило да се справи и с документацията по финансирането, след което веднага започнали планиране на следващия му филм „Ага“ и нещата се завъртели от проект на проект, като сега тя се занимава предимно с продуцентство.