Филиалът на НХА в Бургас постепенно, но осезаемо променя културния пейзаж и привлича млада публика, каза за БТА проф. Светозар Бенчев

Филиалът на Националната художествена академия в Бургас вече шеста година утвърждава присъствието си в морския град, постепенно променяйки културния пейзаж и привличайки все повече млади хора към изкуството. Междувременно към вече създадените три магистърски програми филиалът подготвя и две изцяло нови, които ще се предлагат единствено в Бургас - "Витраж" и "Реставрация и подводна археология", обяви в интервю за БТА директорът на институцията проф. Светозар Бенчев, който гостува в националния пресклуб на агенцията в крайморския град.
В разговора той разкри още и за предстоящото цялостно обновяване на Графичната база в Бургас, което ще създаде съвременен център за изкуство с галерия и ателиета, за влиянието на академията върху културния живот на Бургас – чрез студентски проекти, конкурси, изложби и активното включване на млада публика, както и за това дали му остава време за лично творчество и планира ли скоро нова самостоятелна изложба. Един от основните поводи да разговаряме е новината за подготовката на нови магистърски програми във филиала на Националната художествена академия в Бургас. Бихте ли разказали малко повече за тях и какво ги отличава от това, което предлага академията в София?
– Във филиала продължаваме да създаваме нови програми, които да са изцяло за Бургас. В момента те са вече три. Освен „Културното наследство на Българското Черноморие“, която не съществува в София, разработваме магистърска програма „Витраж“, която ще се осъществява съвместно с Бургаски държавен университет (БДУ) „Проф. д-р Асен Златаров“. Това е много интересна програма, защото съчетава познанията по химия и технология на стъклото, които колегите от БДУ имат, с компетенциите на нашите специалисти по стенопис и витраж, които преподават в художествен и композиционен план.
Другата програма, която е преминала всички нива на академично обсъждане и предстои да бъде открита, е „Реставрация и подводна археология“, която ще осъществим в партньорство с Центъра за подводна археология. Тя е особено важна за региона, защото нашите реставратори – специалисти по камък, хартия, икони, произведения на изкуството – ще работят заедно с подводни археолози. Те няма да се гмуркат лично, но ще имат задачата да съхраняват и реставрират извадените артефакти. Това ще даде на Бургас едно специално предимство, защото по цялото Черноморие има нужда от такъв тип реставрационна дейност и консервация. Музеите също биха имали полза от подобни специалисти.
Двете нови магистратури ще започнат от следващата академична година?
– Да, от академичната 2025/2026 година. Очакваме процедурите да приключат навреме, за да обявим прием през юни. В момента тече приемът за съществуващите магистратури „Фотография“, „Културното наследство на Българското Черноморие“ и „Арт терапия“. Кандидатстването за тях е от 1 до 12 септември, а изпитът е на 16 септември в София, с което гарантираме, че поддържаме същите критерии и качество, както в централата на Академията.
При подбора на новите магистратури правите ли предварителни проучвания за нуждите на местната среда?
– Разбира се. Така беше и при откриването на филиала. В тази част на България липсваше художествена академия и проучването показа, че има сериозна необходимост. Вече шеста година дипломираме студенти. Магистърските програми, които предлагаме – „Културното наследство на Българското Черноморие“, „Фотография“, която бе открита миналата година и „Арт терапия“ – са насочени към хора с ясни интереси.
Фотографията е особено важна – днес всички снимат, но не всички правят изкуство. Нашият акцент не е върху „перфектната снимка“ и техническата част, а по-скоро върху разбирането на фотографията като изразно средство в съвременното изкуство.
Още при встъпването Ви в длъжност директор на филиала обявихте, че един от основните фокуси в работата Ви ще е обновяване на Графичната база в Морската градина. Какво се случва с този проект?
– Имаме спечелена процедура, в момента тече срок за подаване на документи от фирмите. Ако няма обжалвания, вероятно за около година базата ще бъде готова. Ще имаме съвременен център за изкуство със собствена галерия, ново оборудване, разширена графична част и ново керамично ателие с пещ за керамика. Това ще даде допълнително възможност на автори както от България, така и от цял свят да дойдат и да изпълнят свой проект на брега на морето. Базата ще предоставя условия, наподобяващи творческа резиденция и разчитаме, че в един момент ще можем да каним много сериозни имена, с които имаме контакти на ниво академия. Когато осигурим тази материална база, това ще бъде добър повод за художествен обмен. 
Тоест има шанс до края на следващата година базата вече да е факт?
– Надяваме се. Това е проект, с който силно се идентифицирам. Работим заедно с общината и имаме подкрепата им, но административните процедури понякога забавят процеса.
Покрай всички тези ангажименти остава ли време за лично творчество?
– Сложно е, защото ангажиментите са много както в работно, така и в извънработно време. Но успявам да съчетавам. Когато имам отпуск, влизам плътно в ателието. Вече имам доста натрупани работи, но искам да видя още картини, за да мога да оформя цялостна експозиция. За мен всяка изложбата е завършена мисъл, а не поредният брой картини. Тя трябва да има цялостна концепция, която да ги обединява в обща посока. Това е като да напишеш роман. Трябва да има история, сюжет.
Смятате ли, че в Бургас липсва кураторски поглед и може ли академията да компенсира тази липса?
– Кураторската работа започва да се утвърждава. Все повече автори търсят външен поглед. Това е важно, защото художникът често е пристрастен към своите творби и често понякога емоционално предпочита едни картини пред други. Един куратор или дори колега може да пренареди фокуса и да оформи цялостна концепция.
За шестте години, в които академията присъства в Бургас, усещате ли промяна в художествената сцена на града?
– Да, и то осезаема. Нашите завършили студенти участват в изложби на Дружеството на бургаските художници, в национални форуми. Някои вече работят в рекламата и имат видими намеси в градската среда, които стават по-компетентни и по-естетски. Особено тези, които следват плакат, визуална комуникация, както и книга, илюстрация или печатна графика - те вече печелят конкурси. Например за лого за инициативата „Бургас – град на словото“ съвместно с "Философите на Бургас", както и за визуалната идентичност на тазгодишното изложение за цветя „Флора“. Наши студенти по моден дизайн представиха и ревю, в което имаше също много интересни неща. Тези намеси в реалната среда може и да не стават бързо видими, но започват да се натрупват и да се усещат, тъй като публиката в Бургас вече има достъп до все повече качествено съдържание.
Младите хора внасят свежи идеи и това е осезаемо. Залите вече се пълнят и с млада публика, сред която са и нашите студенти. Това е голямата промяна – младите започват да бъдат част от културния живот на града. Аз лично съм доволен от начина, по който се развиват нещата при нас и като атмосфера, и като реакция от страна на студентите.