Влюбена в свободата, жена от Кот д'Ивоар отива в изгнание в Кантон, Китай, където намира любовта - във времето на "Новите пътища на коприната" мавританският режисьор Абдерахман Сисако се връща към китайско-африканските отношения във филма си "Черен чай", предаде АФП.
Продукцията е сред претендентите за "Златна мечка" на "Берлинале".
"Черен чай" разказва историята на Ая, която изненадва всички, когато казва "не" в деня на сватбата си в Кот д'Ивоар и отива да работи в магазин за износ на чай в Южен Китай, където се влюбва в шефа си.
"Исках да покажа на екрана срещата на Китай и Африка не само на икономическо ниво, но и на човешко: отношенията, които се създават, приятелствата, любовта", казва Абдерахман Сисако, който не е снимал след успеха на "Тимбукту", донесъл му "Сезар" за най-добър режисьор през 2015 г.
Чрез филма на Сисако зрителят открива не само живота на африканските имигранти в Китай, но и този на китайците в Африка. "Идеята за филма ми хрумна през 2006 г., когато снимах в Бамако в ресторант, управляван от малиец и китайка", казва режисьорът.
През последните двадесет години Китай се превърна във водещ търговски партньор на много африкански държави. По-специално континентът е в центъра на стратегията на Пекин "Новите пътища на коприната" - мащабен проект, включващ международни логистични коридори, тръгващи от Китай.
В "Черен чай" в образа на Ая се превъплъщава френската актриса Нина Мело, чиито родители са от Кот д'Ивоар. Тя научава фонетично всички диалози, които трябва да каже на мандарин.
"Исках да се доближа максимално до реалността: африканците, емигрирали в Китай, говорят на китайски, дори помежду си, когато единият е френскоговорящ, а другият - англоговорящ", обяснява Сисако.
Заснет в Тайван с китайски актьори, включително Хан Чан, който играе Цай, шефа на Ая, "Черен чай" показва едно особено хармонично съжителство между африканци и китайци, където въпросът за ксенофобията е засегнат едва в последната част на филма.
"Светът наистина се променя с тази среща между Африка и Азия. Ние имахме труден опит със Запада. След колонизацията останахме бедни. Сега от нас зависи да гарантираме, че няма да има ново господство", казва Абдерахман Сисако.