Филмът „Минотавър“ бележи завръщането на Андрей Звягинцев в киното след кома и изгнание


Филмът „Минотавър“ бележи завръщането на руския режисьор Андрей Звягинцев след тежко заболяване, кома и живот в изгнание, отбелязва Асошиейтед прес. Продукцията излиза по кината в САЩ, Канада и Латинска Америка в петък, 20 ноември.
Преди броени дни стартираха и редовните прожекции на „Минотавър“ в редица големи европейски държави. Премиерата на филма в България е на 21 ноември в зала 1 на НДК в рамките на фестивала „Киномания“, а лентата тръгва в кината у нас от 4 декември. Световната премиера на „Миноватър“ беше през май на Международния кинофестивал в Кан, където филмът спечели Голямата награда.
За режисьор, който едва оцеля и в момента живее в изгнание далеч от родината си Русия, Андрей Звягинцев може да бъде доста забавен, допълва АП.
Попитан дали му е било трудно да премести семейството си във Франция, след като е взел категоричното решение да не се връща в Русия заради инвазията в Украйна, той не се колебае нито за миг. „Не, изборът на държава беше лесен, защото във Франция режисьорите имат право на окончателен монтаж върху филмите си“, казва Звягинцев през смях и добавя: „Това е само наполовина шега“.
Малко са филмовите творци, които са преминали през толкова изпитания през последните няколко години като известния руски режисьор Андрей Звягинцев, чиито филми „Левиатан“ и „Нелюбов“ бяха номинирани за „Оскар“. Въпреки че творбите му елегантно, но недвусмислено критикуваха корупцията в Русия на Владимир Путин, а тогавашният министър на културата на Русия дори заяви, че „Левиатан“ „открито плюе“ срещу правителството, Звягинцев продължи да живее и работи в родината си, отбелязва АП.
През 2021 г. обаче животът му се преобръща. След като си поставя ваксината срещу КОВИД-19 „Спутник V“, Звягинцев се разболява тежко и е поставен в медикаментозна кома. „Събудих се през септември 2021 г. след 40 дни в кома. Когато дойдох в съзнание, осъзнах, че не мога да направя дори това“, разказва Звягинцев в скорошно интервю, щраквайки с пръсти. „Ръцете ми изобщо не ме слушаха“.
„Когато разбрах, че не мога да движа нито ръцете, нито краката си, си помислих: Какво ще правя оттук нататък?“, каза той. „Минаваха ми мисли за самоубийство. За какво да живея, ако не мога да правя кино?“
Вече здрав и пълен с енергия, Звягинцев се усмихва, докато гледа през прозорците на втория етаж на „Линкълн център“ в Ню Йорк. „Сега картината е съвсем различна, нали?“.
„Минотавър“ е най-новият филм на Андрей Звягинцев и първият му от девет години насам, отбелязва АП. Продукцията вече е определяна като рядък и откровен портрет на руското общество по време на войната в Украйна. „Минотавър“ спечели престижната Голяма награда (Grand Prix) в Кан, а по-късно беше избран за официалното предложение на Франция – вместо на Русия – за наградите „Оскар“ в категорията за най-добър международен филм, допълва агенцията.
Андрей Звягинцев прекарва общо 11 месеца в болница. Нужни са пет процедури, за да бъде излекуван от синдрома на Гилен-Баре. В разгара на болестта му той е преместен в Германия. Именно там съпругата му го известява за руската инвазия в Украйна.
„Бях в хоризонтално положение. Дори не можех да говоря. В това състояние разбрах, че е започнала война“, разкрива той. „Още същия или на следващия ден решихме, че не можем да бъдем свързвани с това, което прави страната ни. Трябваше да измислим къде ще живеем“.
Откакто Русия започна война с Украйна, в страната се налага тежка цензура върху филмите, пускани по кината, като се допускат само одобрени от държавата продукции. Холивуд до голяма степен спря да разпространява филмите си там, отбелязва АП.
„Минотавър“ е заснет в Латвия и е семейна криминална драма, но действието се развива на фона на началото на войната. Руските мъже биват мобилизирани и пращани на юг. Малцина вярват, че те ще се завърнат.
Свободно адаптиран по филма на Клод Шаброл от 1969 г. „Невярната съпруга“, „Минотавър“ разказва за провинциалния мениджър Глеб (Дмитрий Мазуров), който научава за аферата на съпругата си Галина (Ирис Лебедева). Кървавата развръзка на личната драма съвпада с момента, в който Глеб трябва да изпълни държавната квота за мобилизация и да предаде списък със свои служители, които да бъдат изпратени на фронта.
„В Русия в продължение на много, много години няма да има такива филми“, казва Звягинцев. „Невъзможно е дори да си го представи човек. Извън Русия – може би. Затова разбрахме, че имаме определена отговорност към онези, които са против войната, но са принудени да мълчат. Там е невъзможно да надигнеш глас.“
Сега Звягинцев и семейството му живеят във Франция. „Аз говоря руски, а не френски. Направих филм за моите си, руски проблеми“, казва режисьорът. „Затова за мен този жест означава, че французите притежават добро сърце и широка, гостоприемна душа“.
Приемайки наградата си в Кан, Звягинцев призова от сцената Путин да прекрати войната в Украйна, заявявайки, че „милиони хора от двете страни на фронтовата линия имат само една мечта – безбройните убийства най-накрая да спрат“, припомня АП.
През септември Министерството на правосъдието на Русия добави Звягинцев в списъка на страната с „чуждестранни агенти“, с мотива, че той е „разпространявал недостоверна информация за решенията, взети от руските държавни органи“.
„Дълго време хората в Русия живееха с капаци на очите“, казва Звягинцев. „Те не можеха да повярват. Повтаряха непрекъснато: „Това е фалшификат. Това е провокация. Нищо не се случва“. Вярваха и се доверяваха на телевизията, а отказваха да приемат обективната реалност, за която им говореха независимите медии“.
Въпреки че „Минотавър“ завършва със зловещия тътен на войната, филмът не е просто политически памфлет. Както и в предишните творби на Звягинцев, вниманието тук е насочено към съдбите на отделните хора и изборите, които правят на фона на много по-мащабни събития. „Нямаше нужда да се набляга на нищо, нямаше нужда да се крещи на глас“, казва той. „Просто вдигаш огледало и показваш какво наистина се случва там“.
Днес Звягинцев е по-устремен от всякога да снима филми, отбелязва АП. Срещата отблизо със смъртта е родила у него непознато досега желание да твори без да отлага. „Завръщането към живота ме научи на едно: сега искам да действам по-бързо. Отлагането вече не е за мен. Трябва да правя филм след филм“, казва режисьорът и щраква с пръсти – същите тези пръсти, които преди три години бяха напълно парализирани, допълва АП.

Варна

Колекция от 34 творби на Георги Велчев е временно подредена във Варненската градска галерия

Tворби на маринистa Георги Велчев са представени в Градската художествена галерия във Варна, съобщават от културния институт. Причината е започващ...

Лондон

Часовник, принадлежал на жертва от „Титаник“, ще бъде предложен на търг във Великобритания

Джобен часовник, открит върху тялото на жена, загинала при потъването на кораба „Титаник“, се очаква да бъде продаден за сума...

Перник

Изложбата „Скрити в тишината“ на перничанина Николай Атанасов представя мистичната връзка между човека и природата

Изложбата „Скрити в тишината“ на пернишкия художник Николай Атанасов беше представена в галерия „Кракра“ в Перник. Експозицията включва 29 картини,...

София

Николай Златарски обяви на заседание на Комисията по културата и медиите, че ДПС няма да подкрепи бюджета за 2027 г.

Николай Златарски от парламентарната група на ДПС каза, че групата няма да подкрепи на първо гласуване бюджета за 2027 г....

София

Без увеличение на субсидията за читалищата от следващата година ще започнат да затварят културни институции, каза Юрий Вълковски

За оцеляването на голяма част от българските читалища е необходимо увеличение на държавния стандарт за субсидирана бройка до минимум 14...

Шумен

Междуучилищен дебат ще се състои на 21 ноември в Средно училище „Панайот Волов“ в Шумен

Осем ученически отбора от Шумен ще се включат в междуучилищен дебат, който ще се състои в Средно училище „Панайот Волов“...