Игралният филм „Стадото“ на режисьора Милко Лазаров, който е българското предложение за „Оскар“ тази година, бе представен в конкурсната програма на 43-тото издание на фестивала „Златна роза“ във Варна. Той е копродукция на България, Германия и Люксембург. Продуцент е Веселка Кирякова.
Сценарият е писан от Милко Лазаров заедно с Екатерина Чурилова и Симеон Венциславов. Оператор е Калоян Божилов, а музиката е на Пенка Кунева. Ролите се изпълняват от Весела Вълчева, Захари Бахаров, Иван Савов, Иван Бърнев, Христос Стергиоглу, Валерия Върбанова.
Филмът пое в метафорична посока повече, отколкото очаквах, каза режисьорът Милко Лазаров на пресконференцията след прожекцията. Според него обяснението за това е образът на главната героиня Тарика, който той не може да обвърже с нищо битово и земно. По тази причина е отпаднала и една сценарна линия между нея и Никола, където е била и една от най-красивите сцени в действието. Персонажът на Никола според него се явява „спусък“, който поражда желанието за мъст у тълпата.
Лазаров смята, че всеки филм се развива сам и режисьорът трябва да го следва. Това е неговата трета творба, след „Отчуждение“ и „Ага“. „Опасявах се, че правя еднакви филми, в новия си проект „Вълк“ се опитвам да разказвам по-земно и комуникативно, но пак не мога да избягам от онова, което ми идва отръки и е моя същност. Има режисьори, които умеят да контролират филмите си, а мен те ме обгръщат, въпреки че следвам сценария“, сподели той.
За киното в пълна степен според него важи фразата „в началото бе словото“, защото режисьорът работи с идеята да стане възможно най-доброто, но не може да избяга от ядката на историята. В „Стадото“ са вкарани препратки към митологията на различни движения между християнството и исляма, но всички стигат до идеята, че Бог е един и вярват в него, обясни Лазаров. Добави, че винаги е предпочитал да общува с вярващи хора, защото при тях има стремеж към проникване в нещо, което не е тук и сега, а това осмисля нашите жалки безсмислени животи.
Важно за него е да разказва през емоция, защото този вид преживяване е незабравимо. Такива филми са рисковани, но придават обем на националните кинематографии, смята той. Сподели още, че вижда едно движение на човечеството като колективно съзнание, пришпорвано от технологичното развитие през последните 20-30 години, което води до това хората да посягат към идеята да бъдат Бог, одързостявайки се да станат по-безсмъртни. Според него така се размиват границите. За това помага и фактът, че човекът е създал свое собствено творение - изкуствения интелект, и новите поколения ще свикват все повече с него.
„Стадото“ бе определен от някои критици като най-силният филм на фестивала, класи над останалите, като вълшебна притча с важно политическо внушение. Режисьорът получи поздравления за фокуса към духовното, което е подчертано на финала. Бе откроена играта на актьорите - младата Весела Вълчева и Захари Бахаров, както и прелестната визия, за която помага изборът на местата за снимки и работата на оператора Калоян Божилов. Филмът издига българското кино в универсално измерение, посочиха още от критиката. Бе припомнено, че „Стадото“ е известен в чужбина с името на главната героиня „Тарика“, която страда наследствено от т.нар. „пеперудени криле“, които се тълкуват като проклятие и това поражда конфликт в общността. Творбата има награда за най-добър филм и награда на ФИПРЕСИ на фестивала в Калкута. Показан е в официалната селекция на филмовия фестивал в Лондон BFI, в Кайро, на „София филм фест" 2025, на Cannes Écrans Juniors 2025. Той е българското предложение за „Оскар“ тази година.