Финансирането на изкуството би трябвало да отразява стратегическото мислене на правителството за развитието на културата като един от най-важните фактори за международната разпознаваемост на държавата. Това каза в интервю за БТА кураторът Ирина Баткова, която бе във Варна по повод гостуването на инсталацията „Симбиотична синхроничност“ на Дагмар Шюрер в „РеБонкърс“, както и за експозицията в новото пространство на форума за съвременно изкуство „Буна“, включваща творби на Нено Белчев и Александър Вълчев.
Финансирането на изкуството с държавни средства според Ирина Баткова е свързано с ограничения, налагани на творците, тъй като парите преминават през бюрократичната машина. По този начин се сблъскват системи, функциониращи в различен порядък, където неизменно присъства и политическото, каза тях.
Според Ирина Баткова при проектното финансиране у нас инициативите, които създават реална културна стойност, са по-скоро изключение, отколкото правило. „Тук не става дума за възгледи, концепции или дори за качество и дълбочина на съдържанието. Изградената от държавата система се характеризира с неясни критерии за одобрение, в които се включват точки за дейности, създаващи излишно напрежение за бенефициентите. Когато един проект е качествен, голяма част от тези дейности се случват естествено и няма нужда да бъдат предварително планирани и формално отчитани", каза тя.
Попадането в списъците за финансиране води до нов, не по-малко проблематичен етап. Налага се търсене на указания или установяване на работещ контакт с администрацията, тъй като бюрократичните изисквания за отчетност нямат почти нищо общо със самия процес на създаване на културно съдържание. На практика това често се оказва почти невъзможно. За нея непрозрачността на системата навярно произтича от нежеланието да се носи персонална отговорност. Държавните служители се сменят толкова често, че дори при наличие на минимален напредък той бързо се обезсмисля и процесът започва отначало. „Това не е грижа за културата. Това е грижа за разпределението и усвояването на средства, независимо дали идват от европейски програми или от държавния бюджет“, посочи Баткова.
Според нея думата „проектаджийство“ много точно описва какво реално се случва при подобни схеми на финансиране. Мисленето вече не е насочено към развитието на концепция, към нейната оригиналност, мащаб и значение за националната сцена, а към изпълнението на предписанията на програмата, по която ще се усвояват средства. Проблемът е, че тези предписания в много случаи са формулирани неясно, а понякога и неграмотно, като дори могат да изключат цели форми на изкуство, важни за развитието на всяка културна сцена.
„Системата не само не осигурява равен старт за качествени идеи, но на практика произвежда изкривена картина на културния процес. Не е нормално също така в едни и същи програми да кандидатстват организации от независимата сцена и държавно финансирани институции. Ако добавим и политическата намеса, става ясно, че тази картина се формира не според творческия потенциал на артистите, а според представите на различни политически кабинети. Като се вземе предвид и оскъдното финансиране на държавните музеи, театри, музикални сцени, читалища и други културни институции, става напълно разбираемо защо много артисти избират да не живеят и работят в България. Ако съдим по предизборните обещания за култура и по факта, че за последните четири години се смениха седем правителства, трудно бихме намерили друга държава в Европа, за чиято култура да се чертаят толкова „светли“ предизборни перспективи, поне на думи, както за българската. За съжаление, освен обещания трябва да има енергия за промяна и реални действия, които да създадат условия за конкуренция на идеи, съдържание и качество на културните събития, а не за правилно попълване на графи и натъкмяване на проектно съдържание към изисквания, създадени от екипи, част от които никога през живота си не са били двигатели на културни процеси“, каза още Баткова.
Тя изтъкна, че засега отделни проекти се финансират от частни спонсори, но това далеч не покрива нуждите на цялата сцена. По думите й България изостава спрямо страни като Турция, където значителна част от културния сектор се подпомага с частни средства. По данни на Турския статистически институт (TÜİK) общите разходи за култура в страната през 2024 г. са нараснали с 83 % спрямо предходната година, достигайки 408 млрд. турски лири (около 9,1 млрд. щатски долара), като тенденцията на растеж се запазва и през 2025 г., посочи тя.
По думите й в България съществуват значими примери за дарителство от периода преди социализма. В нейната професионална практика най-съществената подкрепа за художествен проект е реализирана по инициатива на австрийските собственици на „Мобилтел“, които създадоха „Награди за съвременно българско изкуство“ и ги финансираха в продължение на пет години.
Според Баткова независими художествени форуми като „Буна“ създават среда за съвместна изява на автори от различни култури, а именно в това се корени и богатството на съдържанието, което предлагат. „Никой творец не може да се освободи напълно от личната си история и в този смисъл „родното“, независимо от начина, по който се дефинира, присъства в изкуството под различни форми. Възможностите, с които разполагат съвременните художници, са развили нова чувствителност към начина, по който те се представят както на местната, така и на световната сцена. Индивидуалните особености на артистите се възприемат като ценност, а не като различие“, смята тя.
Избраните проекти на Вълчев и Белчев, които фестивалът включи, и бяха включени в изложбата на Националния салон за съвременно изкуство в Букурещ през 2025 г., илюстрират как в една екосистема със свободен избор, извън установените критически, пазарни и институционални форми на изкуството, може да се фокусира мисленето върху творческия импулс, който стои в основата на художествения обект“, посочи кураторката.
За нея е важна възможността да се продуцират и създават подобни проекти, които връщат зрителя към истинския смисъл на създаването на изкуство. Онова изкуство, което по думите на италианския философ Джорджо Агамбен, е човешка дейност, която се освобождава от чистата инструменталност и добива форма на свободно, безцелно измерение, което не се изчерпва със създадения продукт, каза Баткова. Така независимите платформи за съвременно изкуство, каквато е „Буна“, позволяват на публиката да види как функционира творческият акт, освободен от натиска на продуктивността, полезността и пазарната логика.
Попитана дали родното в изкуството не се обезличава заради следването на западните тенденции и възможностите за финансиране, тя подчерта, че начинът, по който се възприемат географските и физическите измерения на света в съвременността, особено от поколението, което сега навлиза в изкуството, е съвсем различен дори от този на техните по-възрастни преподаватели в художествените учебни заведения. Никой не може да избяга от собствената си култура, възпитание и образование, а именно те стоят в основата на тъканта на спомените, независимо в коя точка на света избира да живее човек, посочи тя.
За Баткова спомените са вечна тема, независимо от жанра на изкуството и ако не присъстват в центъра на дадено произведение, те винаги се усещат чрез субективния филтър, през който се осмислят политически, екологични, културни или национални теми. В този смисъл младите автори, които се възприемат по-скоро като част от глобална сцена, имат съзнанието, че на нея всеки е интересен именно със своя бекграунд. Личната история, произходът и националната култура присъстват в произведението, създавайки специфична среда за основния обект, върху който е фокусирана мисълта на визуалния артист.
Ирина Баткова наблюдава проектите на Дагмар Шюрер от 2018 г., а през 2019-а за пръв път работят заедно за изложбата „Дигитална естетика“, представена във Водната кула (Галерия "+ 359") в София. Заинтригувана е от фокуса върху човешките отношения в една постмодерна ситуация, дефинирана от технологиите и нуждата от преосмисляне на заобикалящия ни свят и на ролята и мястото на човека в него. В най-новата си интерактивна инсталация, представена и в Националния природонаучен музей към Българската академия на науките в София, Дагмар Шюрер изследва невидимите агенти, участващи в оформянето на живота.