Финансирането на обществените медии е ключов и много болезнен въпрос за България, каза за БТА председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Симона Велева.
Фонд „Радио и телевизия“ никога не заработи, отбеляза тя. В Закона за радиото и телевизията се предвижда от него да бъдат финансирани Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи.
По-рано тази седмица СЕМ организира форум, посветен на Европейския акт за свободата на медиите. Целта на конференцията бе да обедини гилдията и да се обсъди как да бъдат реализирани целите в Акта, посочи Велева.
Регламентът действа пряко от 8 август и ако някой смята, че неговите права са накърнени, през съда е редът да бъдат защитени и може да се позове на Акта, каза Велева.
Защитата на журналистите
Актът е регламент. Това означава, че се прилага както всеки един закон. В същото време обаче в него има доста специфики, които предполагат промени в националното законодателство. Именно затова Министерството на културата е направило работна група, обясни Симона Велева.
В Акта пише, че е необходима конкретна защита на физическата неприкосновеност на журналистите и защита от подслушване. Ние работим по текстове, свързани с това в Наказателния кодекс да има конкретно разписани по-високи квалифицирани състави, когато има посегателство върху журналистите. Има и една конкретна идея - да има разписани специални правила в случаите, в които се прилагат специални разузнавателни средства (СРС) спрямо журналистите, защото в момента режимът е общ - за шест месеца може да се допусне разрешение за такова подслушване, когато има основателни съмнения за престъпление от общ характер, а пък при журналистите трябва да има по-специални правила, коментира Велева.
Не може такива СРС-та да се прилагат тогава, когато дейността е свързана с журналистическата работа. Трябва да се обоснове защо спрямо журналистите се прилагат специални разузнавателни средства и т.н. Това е едно по-високо ниво на защита, което обсъждаме работно. Основният аргумент на журналистите е, че те не получават разписаната на хартия адекватна подкрепа от институциите, която могат след това да реализират пред съда и наистина да бъдат защитени, особено когато става дума за посегателства срещу тяхната работа и неприкосновеност, каза още Симона Велева.
Финансиране на обществените медии
Симона Велева разказа, че в Германия всяко домакинство плаща по около 18,5 евро и по този начин финансирането на обществените медии достига 9 млрд. евро. Разбира се, не може да се сравняваме с Германия, но тъй като фонд „Радио и телевизия“ по този модел не проработи, обществените медии се финансират от държавния бюджет, което създава условия за напрежение, каза Велева.
По думите й идеята е да се създаде нов механизъм, който има методология и се финансира конкретно обществената мисия. Когато БНТ и БНР желаят да реализират проекти, които са в обществена полза, свързани с обществената им мисия, то тогава държавата трябва да ги финансира и това става по съвместна методология, която е одобрена между Министерството на културата, Министерството на финансите, самите те и Съвета за електронни медии. СЕМ прави един вид верификация дали действително реализираната продукция е в съответствие с обществената мисия, обясни Симона Велева.
Ако искат да реализират частна продукция, те могат да наберат частно финансиране и т.н. Европейският акт за свобода на медии казва, че финансирането трябва да е независимо, допълни тя.
Избор на генерални директори
Според Акта изборът на генерални директори на БНТ и БНР трябва да бъде и да се осъществява от независим регулатор, какъвто е СЕМ, но това касае в по-голяма степен другите държави, защото в голямата си част генералните директори се избират директно от националните парламенти, което пък Европейската комисията критикува, обясни Велева.
Относно изборът на генерален директор на БНТ председателят на СЕМ посочи, че през последния месец Административният съд излиза с абсолютно нелогични, противоречиви решения на актовете на СЕМ. Един и същ съдия веднъж казва, че актът ни е с един характер, после - с друг характер, Върховният административен съд отменя това решение, отново го връща на първа инстанция, отново и отново, за да ни забави, което не е достойно поведение, заяви Симона Велева.
Европейският акт за свободата на медиите
Европейският законодателен акт за свободата на медиите има за цел да укрепи свободата, независимостта и плурализма на медиите в рамките на вътрешния пазар на ЕС. Той осигурява по-силна защита на журналистите, гарантира подходящо финансиране и редакционна свобода за обществените медии, предотвратява неоправданото премахване на медийно съдържание от страна на много големи онлайн платформи и създава Европейски съвет за медийни услуги.
През февруари 2025 г. беше създаден и започна работа Европейският съвет за медийни услуги, съставен от представители на националните медийни органи или служби и подпомаган от секретариат на Комисията. Наред с другото, този съвет насърчава ефективното и последователно прилагане на правната уредба на ЕС в областта на медиите. Той замени Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, създадена съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги.