Фондът за дивата флора и фауна работи за опазването и връщането на лешоядите в техните исторически местообитания в България, каза Емилиян Стойнов, председател на организацията, по време на публична лекция, посветена на дейността на фонда.
Лекцията се състоя в Регионалния исторически музей - София, като бе част от съпътстващите събития към изложбата „Лешоядите – пазители на природното равновесие" и отбеляза 25-годишнината от създаването на фонда.
В лекцията заедно с Емилиян Стойнов, участие взе и главен асистент д-р Атанас Грозданов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Те представиха дейностите на организацията по опазване на лешоядите и усилията за повишаване на обществената информираност за значението на тези птици за природното равновесие.
Стойнов обърна внимание на историческата връзка между София и лешоядите, която датира от началото на ХХ век. „Това, което свързва София с лешоядите, е отглеждането на първите брадати лешояди на Балканите. Това се случва в Царската зоологическа градина, в София, още през 1916 година“, посочи той.
Фондът работи целенасочено в няколко ключови района на страната, сред които Източна Стара планина и Кресненското дефиле. Това стратегически се вписва в идеята да се изгради една по-голяма обща територия с достатъчно места, където лешоядите да се срещат, за да могат да намират себеподобни и да се задържат при тях, обясни Стойнов.
Главен асистент д-р Атанас Грозданов запозна присъстващите с процеса на реинтродукция и подчерта значението на международното партньорство. По думите му Фондът за дивата флора и фауна получава птици от специализиран зоопарк във Франция, които след пристигането си преминават през период на адаптация.
Той отбеляза и необходимостта темата за опазването на лешоядите да достига до по-широка аудитория. „Всички трудности и проблеми, свързани с този процес, много силно се повлияват от обществените нагласи“, каза Грозданов.
Стойнов обърна внимание, че отровните примамки са основната заплаха за лешоядите. "Те първи намират отровените животни и се отравят, а в някои от случаите в много големи групи", каза той. При последното отравяне са загинали седем лешояда, но потенциалът е за 30, 40 или 50 птици. Фондът използва GPS предаватели, за да реагира своевременно. "С предавателите разбираме къде са се хранили и ако нещо се случва с тях, реагираме и успяваме да спасим останалите", обясни той. На въпрос на БТА какво могат да направят хората за опазването на лешоядите, Стойнов отговори, че най-важното е да не им пречат и да не унищожават техните естествени местообитания.