Един рок концерт е много повече от поредица от хитове. Понякога е среща с музика, устояла на времето, и с хора, които знаят всяка дума от песните. Среща с музиканти, които след половин век на сцената продължават да свирят така, сякаш всяка вечер е първата. Такива бяха част от коментарите на фенове, споделени пред БТА, след концерта на Foreigner в зала „Арена 8888 София“.
Събитието на 30 юни вечерта, организирано от „София мюзик ентърпрайсис“, бе част от прощалното юбилейно турне по повод 50-годишнината на групата – деветдесет минути, четиринадесет песни и многохилядна публика, която не просто слушаше, а преживяваше всяка нота, заедно със своите любимци.
Първите акорди на шоуто бяха за Double Vision от 1978 г. След нея, почти без пауза, дойдоха Head Games (1979), Cold as Ice (1977), Waiting for a Girl Like You (1981), Blue Morning, Blue Day (1978), That Was Yesterday (1984), Feels Like the First Time (1977) – песни, които десетилетия наред не слизат от рок радиостанциите. Между отделните изпълнения почти нямаше тишина. Хиляди гласове довършваха припевите, а всяко следващо парче беше посрещано с аплодисменти, още преди да са прозвучали няколко секунди.
„Дойдохме тук, за да свирим рокендрол“, каза новият фронтмен Луис Карлос Малдонадо с широка усмивка. После огледа пълната зала и продължи: „Знаете ли кое е страхотното тази вечер? Да гледам лицата на всички. Гледам всеки един тук. И виждам всички да се усмихват, да се забавляват страхотно, да пеят тези песни с нас. Благодаря ви много за това“.
Според феновете думите му не звучат като заучена реплика между две песни, а като признание към публика, която през цялото време не спира да пее с групата. „За нас е огромна чест да ви видим свързани с нас“, добави той.
Един от акцентите на вечерта беше разказ за дълго чаканото признание, което Foreigner получи преди малко повече от година с приемането си в Залата на славата на рокендрола: „След много, много години, групата най-накрая беше приета в Залата на славата на рокендрола. Отидохме там онази вечер и изсвирихме много от тези песни, които свирим и за вас. Искам да преживеем отново онази вечер заедно. Ще изсвирим първата песен, която изпълнихме на церемонията – първата песен на Foreigner, която вече е част от Залата на славата на рокендрола“.
Преди да прозвучи Urgent, групата поднесе съвсем нов прочит на Bridge Over Troubled Water на Саймън и Гарфънкъл. След това дойде ред и на Juke Box Hero от 1981 г. Бисът с Long, Long Way From Home, I Want to Know What Love Is и Hot Blooded беше посрещнат така, сякаш концертът започва отначало.
В типичния за него стил, Малдонадо внесе и доза самоирония. Вземайки китарата, той се пошегува: „Вчера започнах да вземам уроци. Всъщност Брус (Брус Уотсън, китаристът на Foreigner – бел. а.), ми даде първия урок по китара вчера. Така че бъдете търпеливи. Само ми дайте секунда“. Залата избухна в смях.
Между песните фронтменът обяви и една новина. Foreigner снима филм, посветен на своя половинвековен път: „През септември направихме снимки за 50-годишнината на Foreigner. Филмът ще излезе по кината и сме много развълнувани. Празнуваме 50 години и в него се случват много готини неща. Режисьорът ни помоли да направим специална песен. А ние имаме толкова много песни, че дори не успяваме да ги включим всички в концертите. Просто са твърде много“.
Един от най-силните моменти не беше свързан нито с историята на групата, нито с песен. Преди I Want to Know What Love Is, Малдонадо каза: „Живеем в много интересно и шумно време. Постоянно сме заливани с информация и всички се опитваме да открием себе си. Но докато го правите, не забравяйте своята човечност. Не забравяйте кои сте. Вие сте по-важни един за друг. Останете хора. Ние сме всичко, което имаме на тази земя. Нека се обичаме“. После благодари на публиката: „Не мога да ви благодаря достатъчно за това колко сте готини. От името на групата благодаря, че направихте тази вечер невероятна. Посвещаваме цялата вечер на вас“.
Минути по-късно, той разкри защо тази песен никога не е поредният хит в концертната програма: „Когато свирим тази песен, обикновено мисля за някого, когото ми липсва и когото обичам – моята 12-годишна дъщеря, която ме чака у дома, докато аз пътувам по света. Пея тази песен за нея. А сега ви моля и вие да помислите за човек, когото обичате. За някого, който ви липсва. За човек, с когото не сте говорили отдавна. Може би е тук, може би вече не е. Пазете го в сърцето си и го вдигнете високо към небето“. Стотици светлини от телефони осветиха залата. Хиляди гласове запяха едновременно.
Към края на шоуто, Луис Карлос Малдонадо каза само една кратка фраза: „Не се шегувам. Дадохме ви всичко, което можехме“. Трудно е да се намери по-точно обобщение – Foreigner не дойдоха в София, за да отбележат поредна дата от юбилейното си турне, а за да празнуват половин век музика с хората, които продължават да пеят песните им така, както са ги пели преди четиридесет години, коментираха хората.
По думите им, ако това наистина е последното голямо турне, българската публика ги е изпратила така, както подобава на една от най-обичаните рок групи, с вникване в най-важното послание на вечерта: „Останете хора“. Всеобщо мнение е, че Луис, без да се опитва да бъде новият Лу Грам, печели публиката с човечност.