Формата на черепа на кучетата не влияе върху работните им качества

Американски учени от университета "Чапман" в Калифорния оспорват разпространеното схващане, че формата на черепа на кучетата влияе върху специфичните способности, заради които са развъждани, пише сп. "Сайънс адвансис".
Кучетата са питомни спътници на човека от хилядолетия и са използвани за широк спектър от задачи, например за лов, откриване на миризми, като пазачи, компаньони и други. Това е довело до селективното развъждане на породи с подобрени способности за изпълнение на специфични задачи. 
За целите на настоящото изследване авторите му са анализирали 117 черепа от 40 породи кучета и 18 диви подвида с помощта на 3D реконструкция.
Резултатите са показали, че въпреки огромното разнообразие от форми на черепа при питомните кучета, няма ясни доказателства, че породите, отглеждани за специфични задачи (със силна захапка или за откриване на миризми), имат специфични морфологични адаптации.
Силата на захапката, например, при породи, считани за "опасни" като питбулите, не се различава от тази на други кучета със сходни размери.
"Очаквахме да видим ясно изразени разлики, но установихме, че морфологията на черепа при повечето породи е силно припокриваща се", каза водещият автор Никълъс Хебдън.
Единствените изключения са брахицефалните породи (като булдозите), чиито по-къси муцуни са свързани по-скоро с естетически предпочитания, отколкото с функционалност.
Изследването установява също, че дивите кучета имат по-специализирана форма на черепа, адаптирана към естествените им нужди. От друга страна, при питомните кучета ключова роля за изпълнението на задачите играят поведенческите особености и индивидуалното обучение, а не структурата на черепа.
Направените изводи могат да променят подхода към подбора на кучета за служебни цели, като се подчертае значението на поведението и обучението им, а не на външните характеристики. 
Предишно изследване установи, че кучето е опитомено много по-рано, отколкото се е предполагало.