Фосили, открити в Мароко, може да са от близък прародител на вида хомо сапиенс, смятат учените

Фосилизирани кости и зъби, датиращи отпреди 773 000 години, открити в мароканска пещера, представляват останки на древни хора, които вероятно са били „близки предци на нашия вид“, предаде Ройтерс, цитирайки проучване, публикувано в списание „Нейчър“.
Изследователите посочват, че фосилите - долни челюстни кости на двама възрастни и едно малко дете, както и зъби, бедрена кост и някои прешлени - са открити в пещера, наречена Grotte a Hominides, на обект в град Казабланка. Пещерата изглежда е била леговище за хищници, като бедрената кост носи следи от ухапвания, предполагащи, че човекът може да е бил атакуван или изяден от хиена.
Според изследователите, най-вероятното тълкуване е, че тези фосили представляват еволюирала форма на архаичния човешки вид хомо еректус, който се е появил за първи път преди около 1,9 милиона години в Африка, а по-късно се е разпространил в Евразия.
Учените допускат ,че фосилите представляват африканска популация, съществувала малко преди еволюционното разделяне на линиите, довело до разпространението на хомо сапиенс в Африка, и два тясно свързани древни човешки вида - неандерталците и денисовците - които са обитавали Евразия.
„Бих бил „предпазлив“ да ги определя като „последен общ“ прародител, но те са правдоподобно близки до популациите, от които в крайна сметка са се появили по-късните африкански – хомо сапиенс, и евразийски – неандерталски и денисовски, линии“, каза палеоантропологът Жан-Жак Юблен от Колеж дьо Франс в Париж и Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия, водещ автор на изследването, публикувано в сряда в списанието „Нейчър“.
Най-старите известни вкаменелости на хомо сапиенс, датиращи отпреди около 315 000 години, също са открити в Мароко, на археологически обект, наречен Джебел Ирхуд. Разгадаването на възрастта на фосилите от Grotte a Hominides, базирано на анализа на пещерните седименти, обграждащи вкаменелостите, е помогнало много на изследователите да оценят как тази популация се вписва в човешкото родословно дърво.
Фосилите са били покрити от фини седименти с течение на времето, а входът на пещерата е бил запечатан от дюна, което е позволило изключително запазване на останките. Стотици каменни артефакти и хиляди животински кости също са открити в пещерата. Човешките фосили от Grotte a Hominides са приблизително на същата възраст като фосилите от обект, наречен Гран Долина, близо до Атапуерка в Испания, които представляват архаичен човешки вид, наречен Homo antecessor.
Едната от челюстните кости на възрастните е била по-здраво изградена от другата, което предполага, че едната е от мъж, а другата - от жена. Тези хора са били умели ловци, но са живели в опасен свят и понякога самите те са ставали жертва, нападани от големи котки или хиени, твърдят учените. „Само бедрената кост показва ясни следи от въздействие на месоядни животни - гризане и отпечатъци от зъби, което свидетелства, че тялото е било жертва на едър хищник. Въпреки това пещерата вероятно е служела основно като леговище на месоядни, а древните хора са я използвали само от време на време“, обобщава палеоантропологът Жан-Жак Юблен.