Фотодокументална изложба разказва историята на жп линията до Кюстендил, открита преди 115 години

115 години от откриването на жп линията до Кюстендил бяха отбелязани с фотодокументална изложба, открита днес – 17.07, в 17:07 часа, във фоайето на общинския драматичен театър в града. Автор на експозицията "Железопътната линия София-Кюстендил-Скопие. Вековният стремеж за една идея“ е историкът доц. д-р Ангел Джонев.
Изграждането на линията Радомир – Кюстендил – Гюешево става по време на създаването на железопътната мрежа в страната, а откриването на линията до Кюстендил се случва на 26 юли 1909 г., след дълги перипетии, разказа историкът.
Изложбата проследява трудния път на идеята за железопътно свързване по трасето София – Кюстендил - Скопие - от зараждането на идеята, неосъществената й реализация и до днес – период от 150 години, каза авторът на изложбата. "Век и половина е стремежът за реализирането на железопътната линия, както на българската държава, както и на хората, замислили създаването й по време на Османската империя, през 70-те години на 19-и век", каза доц. д-р Джонев.
Експозицията представя множеството закони, приети по отношение на линията и последващите строителни етапи. През 1893 г. е завършен участъкът София – Перник. Той е открит на 8 декември същата година. През 1897 г. линията достига до Радомир и започва строителството й до Кюстендил и границата с Османската империя при Гюешево, през 1898 г. Строителството обаче претърпява фиаско по финансови и външно-политически причини. Те съпътстват тази линия за дълъг период от време, включително до днес. 
Пречките обаче са преодолени в участъка Радомир - Кюстендил – Гюешево през 1909-1910 г., когато линията достига до тези две населени места. През 1905 г. започва строителството на железопътното предприятие от Радомир до Кюстендил и Гюешево, като търгът е спечелен от командитното дружество "Иван Златин и сие" – сериозен предприемач в България в началото на 20-и век. 
"На строежа работят различни личности, някои от които  забележителни лица, свързани с българската история като Атанас Буров. Парите за реализацията на линията са от заем, сключен с френската и холандска банка. Финансирането е от Франция, релсите - от Англия, железопътните  мостове – от Бавария, Германия, а траверси се внасят от Сърбия. Тунелджиите и мостоваците са от Италия. Има сведения, че по линията са работили и черногорци, наемни работници от Османската империя – от Сърбия и Царство България. Можем да кажем, че става въпрос за едно  европейско предприятие, реализирано успешно на 26 юли 1909 г. до Кюстендил и на 16 юли 1910 г. – до Гюешево", разказа доц. д-р Джонев. 
Повече от 110 години обаче железопътната линия "чака на границата влака на нашите съседи". Това казва и министър-председателят Александър Малинов, който слизайки от железницата на 26 юли 1909 г. държи знаменателна реч и обещава, че "скоро влакът на нашите съседи ще се срещне с нашия влак". Думите му обаче така и не се сбъдват.
През двете световни войни България полага значителни усилия за довършването на направлението до Скопие. През Първата световна война се извършва проектиране на трасето, а проектът влиза законодателно в НС, като е приет специален закон. От железниците, които са предвидени в географската област Македония, приоритетно е направлението Гюешево – Куманово. През Втората световна война България извършва своеобразен железопътен подвиг, осъществявайки строителството на жп линията в участъка Гюешево-Куманово, в периода 1941-1944 г. Вложението тогава е в размер на над половин милиард тогавашни лева.
"След Втората световна война, когато оттатък границата е Югославия, не може да се говори по никакъв начин за реализирането на трасето. Надеждата идва с появата на новата държава – югозападния ни съсед - Република Македония, понастоящем Република Северна Македония, но през тази година отбелязваме още един юбилей – 30 години от първата копка на трасето на участъка Беляковци – Деве баир на жп линията, когато според тогавашната власт в Скопие трябваше да се построи само за една година и да се свърже със железницата в България", припомни историкът.
По думите му перспективите по отношение на железницата не са благоприятни в международен план и днес. "В момента участъкът от Куманово до Крива паланка е строителна площадка, нещо се работи, но все още не е започнало изграждането от Крива паланка до Деве баир. Новата власт в Скопие размаха пръст на проекта и заяви, че е много скъп, за да бъде довършен. В територията на нашата държава пък все още няма завършен проект за модернизация на линията от Радомир през Кюстендил до Гюешево", отбеляза доц. д-р Ангел Джонев.
"Надеждата винаги остава", каза авторът на експозицията и почерпи със студена вода всички гости на откриването на изложбата.