Фотографска изложба документира приноса на Михайло Парашчук в архитектурата на България


Архитектката и художник Юлия Красовска представя в изложба в Археологическия музей на Варна „Щрихи от творчеството на Михайло Парашчук в България“. 
Украинският скулптор е автор на скулптурни фасади и украси на сгради в столицата и други градове в страната. Той пристига в България през 1921 г. и остава тук до края на живота си през 1963 г. Както БТА писа, във Варна през миналата година бе показана друга изложба, която разказва за творчеството му.
В своя авторски проект Красовска е фотографирала сгради, по които е работил Парашчук у нас. Във Варна той е направил три каменни пана със скулптурни пластики на Централната поща, в които влага символите на комуникациите и транспорта - локомотив, параход и самолет. Негови са буквите и гербовете по мавзолея на Владислав Варненчик в града и украсителните елементи на паметната плоча на владетеля. За читалище „Алеко Константинов“ в Провадия украинският скулптор е направил украсата на салона и тавана, както и фриз, става ясно от експозицията.  
Сред работите на Парашчук в София са детайли от значими здания като Софийския университет - част от пластичната украса на Ректората; Партийния дом (днес Народно събрание) - капители на пиластрите; сградата на Българската народна банка; Националната библиотека. Скулпторът е участвал в реставрацията на Народния театър. Сградите, които показват работата му в столицата, са претворени и в картини, рисувани от организаторката на изложбата. 
Юлия Красовска има редица самостоятелни и групови изяви в Украйна, България, Турция, САЩ, Китай и Япония, съобщиха от Регионалния исторически музей във Варна. За настоящия проект тя е посетила 13 града в България, улавяйки най-интересните подробности от творенията на Михайло Парашчук. Освен във Варна и София, той е работил по здания и в Русе, Бургас, Перник и Кърджали. На част от фотосите са показани и негови скулптурни портрети. 
Изложбата вече е гостувала в София, Бургас, Сливен, Хасково, Русе и Провадия. Във Варненския археологически музей тя ще остане до 30 април.