„Там се роди идеята. Изабела Будинова предложи да направим заедно една изложба, като ми даде свободен избор за темата“, коментира още тя.
Тогава Керстин Маринов взема решение да разкаже чрез фотографиите си това, което я вълнува – това, което иска хората да знаят, защото, по думите ѝ, образът на селото е силно изкривен. Искало ѝ се е да покаже малкото село с постоянно население под 100 души, но будно и пълно с живот.
Тя е работила по тази изложба близо една година, през която е заснемала характерни за населеното място събития и сцени от бита през различните сезони.
„Както всяко село в България – има проблеми, но животът е спокоен. Няма магазин, хлябът се докарва с кола рано сутрин, а най-близкият лекар е в Перник. Но има хубав интернет и водоснабдяване. Да живееш на село не означава, че си човек втора категория“, допълни Маринов.
Тя разказа за децата, които растат там – свободни и диви. Те успели да я впечатлят с обичая „поклади“ и с оратниците, които въртели, а по-късно и със „Сурва“.
Керстин Маринов и половинката ѝ случайно се спират на село Лесковец като свой дом. Тя разказа за първото впечатление и досега с местните хора. „Помня, че бяхме в градината и се опитвахме да облагородим нашия имот, който беше обрасъл в буйна растителност. В този момент към нас се приближи един много висок и едър мъж – между другото, в това село има много грамадни мъже. Той носеше нещо в ръката си – някакво кърваво месо. Поздрави ни и каза, че е наш съсед, а този заек е за нас – за добре дошли“, припомни си случката Керстин Маринов.
Георги Неделчев е човекът, който я е приобщил към света на фотографията, допълни тя. Маринов изказа своите благодарности за вниманието, с което е получила първите си уроци. Тя се запознава със съпруга си Димитър Клисуров по време на ветроходен курс – той е бил капитан на яхта и ѝ е дал първите уроци по ветроходство.
Керстин Маринов е родом от Германия, но вече 10 години живее в село Лесковец.